Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2014 01:07 - Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. - Вторият и последен успешно разрешен териториален казус на България
Автор: novaistoria Категория: История   
Прочетен: 3344 Коментари: 0 Гласове:
1



Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г.


 

На 1 септември 1939 г. сутринта Вермахтът напада Полша, 2 дни по-късно, вече нямайки накъде да отстъпват, Великобритания и Франция обявяват война на Германия. По-късно и Червената армия заема част от полската територия и между СССР и Германия се подписва споразумение за новата граница между тях. В средата на септември България обявява неутралитет по отношение на военния конфликт. Това забавяне е най-вероятно в резултат на факта, че правителството иска да се ориентира в обстановката и правилно да прецени дали се отнася за локален конфликт или за мащабна война. България в този момент няма много варианти за действие. Нейните ходове се наблюдават под лупа от съседите, които знаят много добре за българските териториални аспирации и могат само за броени часове да приключат с България, ако тя не се държи миролюбиво. Така България на 15 септември 1939 г. обявява своя неутралитет по отношение на избухналата война. Първите месеци на войната са спокойни и не се водят военни действия. Поради този факт тя е наречена "странната война", но през пролетта на 1940 г. войната придобива истинския си облик. Германската инвазия се разгръща в широк мащаб и Вермахтът окупира Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и самата Франция също е сразена. Така на континента Германия вече няма конкуренция, Англия е натикана на своите острови, а тепърва трябва да се реши въпросът с Москва. Италия също решава да се намеси във войната и на 10 юни обявява война на Франция.

 

 

През 1940 г. като че ли вече е съзрял за своето разрешение въпросът за Южна Добруджа. На 26 юни Москва връчва ултиматум на Букурещ - областите Бесарабия и Северна Буковина да се предадат на СССР. Румънците в началото имат амбиции да се противопоставят, но като разбират, че Берлин и Рим няма да ги подкрепят, се примиряват и така в края на юни 1940 г. Червената армия настъпва в споменатите територии.

Идва времето за удовлетворяване на българските претенции към Румъния. Притисната с териториални претенции от СССР, Унгария и България, Румъния е твърде уязвима. На 4 април на съвещание в българското Министерство на външните работи възвръщането на Южна Добруджа се поставя като задача номер едно. На 26 юни СССР връчва ултиматум на Румъния за отстъпването на Бесарабия и Северна Буковина. На 27 юни румънското правителство обявява мобилизация, но след като разбира, че Германия и Италия няма да я подкрепят, а и поради несигурното поведение на България и Унгария, Румъния се подчинява на Съветския Съюз. На 27 и 28 юни в Берлин българският пълномощен министър П. Драганов, съвместно със своя унгарски колега, водят разговори Германия да подкрепи претенциите на двете страни. Пак в този смисъл цар Борис III води разговор на 29 юни с Рихтхофен и му заявява, че ако не се уреди въпросът с Южна Добруджа, може да избухне революция. На 7 юли в дипломатическия натиск към Германия се присъединява и бившият български цар Фердинанд, който изпраща писмо до Хитлер. На 10 юли в Германия са на посещение унгарският министър-председател и унгарският министър на външните работи. Те са предупредени да се въздържат от военни действия спрямо Румъния. На 15 юли Хитлер в писмо до Карол II го "съветва" да уреди териториалните претенции на България и Румъния на една "разумна основа". На 23 юли в Берлин са на посещение "новите румънски управници" Джигурту и Манулеску, които са "принудени" от Хитлер и Рибентроп да започнат преговори с България и Унгария.


След Германия румънските управници отиват и до Италия, където Мусолини и Чано ги съветват същото.

На 26 юли Богдан Филов и Иван Попов тръгват за Германия; на 27 юли разговарят с Рибентроп и Хитлер. България получава пълна подкрепа от Германия, но Хитлер отказва да бъде "арбитър" в преговорите и заявява, че не трябва да се прави връзка между добруджанския и трансилванския въпрос. На 28 юни унгарското правителство уведомява Германия, че Унгария е готова да действа срещу Румъния със сила, с цел да си върне Трансилвания, а също така се предвиждат и общи действия с България. На 29 юни и на 15 юли Рендел се среща с главния секретар на Министерството на външните работи, а на 18 юли има аудиенция при цар Борис. На тези срещи става ясно, че Великобритания след окупирането на Франция е по-независима и че английската позиция по отношение на Южна Добруджа е изцяло благоприятна за България, тъй като в Лондон виждат, че румънците им се изплъзват и клонят все повече към Райха. СССР също е на мнение, че спорът трябва да се разреши в полза на София. Само Германия е резервирана, но като вижда, че българските претенции са подкрепени от всички големи държави и че дори може да се стигне до съвместни военни действия между България и Унгария, от една страна, и Румъния, от друга, решава да се намеси. На 23 юли пристига покана до Филов и Попов да посетят Хитлер, на следния ден Рендел посещава министър-председателя и го увещава, че България не трябва безрезервно да прави това, което й се посочва от немците. Британският пълномощен министър смята, че Филов симпатизира на Райха и поради това след разговора си с него се среща и с Попов. Турция заема сходна с английската позиция по Добруджанския въпрос, но Югославия е предпазлива, страхувайки се, че след уреждането на този териториален проблем България ще постави на дневен ред териториалните си претенции към нея. На 18 юли 1940 г. СССР обявява, че българските аспирации по отношение на Добруджа и Западна Тракия са справедливи и ще бъдат подкрепени, когато започне тяхното обсъждане.



Така позициите на Германия, Италия, СССР, Великобритания и дори Турция, която се солидаризира с Великобритания, са изгодни за България, но Югославия е предпазлива, тъй като се съмнява, че след разрешението на Добруджанския въпрос на дневен ред ще се постави въпросът за Западните покрайнини. На 26 юли министър-председателят Филов и външният министър Попов се отправят за Райха, където трябва най-сетне да се разреши Добруджанският въпрос. Министър-председателят описва в дневника си, че българите са посрещнати много радушно от немците. Той разговаря с Рибентроп и Хитлер, които изразяват своята подкрепа за възвръщането на Южна Добруджа към България. Германските ръководители заявяват, че Добруджанският въпрос бил по-лесен за разрешаване от Трансилванския, с оглед на прекалените претенции на унгарците спрямо Румъния. Хитлер казва, че германците нямат териториални аспирации към Балканите: "Ако някой обаче посегне на германските интереси, ударът ще бъде страшен - Филов пише за тези думи: „ Струва ми се, че това го казваше с оглед на Русия.” Българите заявяват на фюрера, че те не желаят да се пазарят с румънците, а тяхното желание е да си получат само онова, което Румъния неправомерно отнема от България през 1913 г. Хитлер подкрепя всички аргументи на Филов и заявява, че те са справедливи, но той отказа да бъде арбитър в този спор. Споменава, че и той е забелязал у румънските ръководители склонност да се пазарят. Германците признават българските аспирации, включително за Силистра и Балчик. Румънците имат претенции за Балчик, позовавайки се на факта, че сърцето на тяхната кралица е погребано там, но "Фюрерът каза, че не може да се говори за сърца, когато могат да паднат глави на крале."



Изпращането на двамата министри за Залцбург е описано в дневника на министъра на правосъдието Васил Митаков. Той разказва, че голямо множество изпратило на летището в Божурище Филов и Попов. Посрещането било също така импозантно. Министрите слезли, като най-напред бил Филов, а след него Попов. Те били усмихнати, което окуражило чакащите, че двамата носят добри новини. На 2 август Коронният съвет в Букурещ под германско въздействие решава да започне преговори с България.


На 19 август 1940 г. в Крайова започват българо-румънски преговори за разрешение на Добруджанския въпрос. Българското искане е границата да се установи, както е била в 1912 г., с което румънците по принцип се съгласяват. Както пише военният аташе в Букурещ - Недев, румънците искали някои корекции, като напр. Силистра да остане в Румъния, аргументирайки се с това, че градът е бил отстъпен от България на Румъния още преди края на Балканските войни, а също така искат Балчик и Каварна. В делегацията в Крайова участва и ген. Попов, тогава полковник. Той пише за румънското искане за изселване на българите от Северна Добруджа срещу изселването на румънците от Южна, с което първоначално българите не се съгласяват, но по-късно приемат румънското предложение, като е направена алюзия, че Германия одобрява тази размяна. Румънците използват като аргумент и българо-гръцкото споразумение от 20-те години за изселването на българите от Беломорието. Приемайки това условие, на практика България завинаги се отказва от претенции към Северна Добруджа. Икономическите претенции на Румъния също са внушителни, както пише Ив. Попов: "Румънците поискаха 20 милиарда леи за подобренията, които те са направили в областта, за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. Представиха и подробни сметки и изчисления за това. Нашата делегация отказа по принцип да се плаща за каквито и да е подобрения." По-късно румънските искания спадат до сумата 2 млрд. леи, като по това време 1 румънска лея струва 0.40 български лв.




Наистина моментът за решаването на наболелия Добруджански въпрос е избран сполучливо, независимо че не всички държави подкрепят България, но и никой не се противопоставя открито. Разбира се, за благосклонното отношение на Великите сили допринасят визитите на Ст. Мошанов в Англия и Франция през лятото на 1939 г. Там председателят на парламента разисква Добруджанския въпрос, който според директива №19 е поставен на първо място за решаване. България получава подкрепа и от СССР при посещението на парламентарната делегация в Москва през август 1939 г. След като СССР застава на благосклонни позиции към България по отношение на Добруджанския въпрос, дори се чуват гласове за присъединяване и на Северна Добруджа. В подкрепа на българските претенции застават Великобритания, САЩ, Германия и Италия. Така Румъния се оказва изправена до стената. Но това не пречи на румънските управници да протакат насрочването на преговорите. Те желаят Силистра и Балчик да останат в румънско владение, на което българите категорично се противопоставят. Дори крал Карол пише до цар Борис III, че Балчик трябва да остане свободен град, като се позовава и на аргумента, че в двореца в Балчик е погребано сърцето на кралицата-майка. Но тези сантименти явно се появяват по-късно, защото кралят преди това спокойно е ипотекирал този дворец срещу заеми от белгийски и френски банки. Румънците искат задължително изселване на българите от Северна Добруджа, но тази мярка да не е задължителна за "румънските колонисти" от Южна Добруджа.


В крайна сметка преговорите започват на 19 август в Крайова. Основните задачи на българската делегация са да не позволи Силистра и Балчик да останат под румънска власт, а също така да няма задължителен характер изселването, както на румънците от Южна Добруджа, така и на българите от Северна. На 30 август във Виена се подписва вторият виенски арбитраж за Трансилвания, на 5 септември на власт в Румъния идва генерал Йон Антонеску, на 6 септември крал Карол II абдикира от престола в полза на престолонаследника Михай. След дълги протакания от страна на румънците и след натиск от страна на Германия и Италия, на 7 септември се подписва Крайовската спогодба. С тази спогодба се "възвръща Южна Добруджа" към България, границата се установява като "окончателна и вечна". България трябва да отстъпи по отношение на изселването. Приема се задължително изселване на равен брой румънци от Южна Добруджа, срещу изселване на българи от Северна.



А. Кузманова пише, че България се задължава да изплати на Румъния сумата от един милиард леи за румънското имущество, което остава в Южна Добруджа. "На 21 септември 1940 г., възторжено посрещната от българското население, българската армия влезе в Южна Добруджа." Има известна неточност по отношение на финансовата компенсация за Румъния. Според участника в преговорите Ив. Попов сумата възлиза на 2 млрд. румънски леи, а според историчката А. Кузманова стойността е 1 млрд. леи.


Присъединяването на Южна Добруджа към България е описано твърде емоционално от Евдокия Филова. Тя разказва в дневника си за Филовото изказване по радиото: "Чува се неговият развълнуван глас, но ясен и плътен. Българи. ... Добруджа е пак наша." Според Крайовската спогодба навлизането на българската армия трябва да започне на 21 септември. Тя започва да навлиза в отново присъединената територия, водена от министъра на войната Даскалов, на 21 септември, а завършва своето дислоциране на 1 октомври. Предаването на Южна Добруджа протича без инциденти, мирно и с радост от освободеното добруджанско население. Териториалната промяна получава бързо международно признание. Министър-председателят държи реч на 25 септември на извънредна сесия на ОНС. Речта му е посветена на възвръщането на Южна Добруджа: "Аз казах, че Добруджанският въпрос не е нов, той е слаган отдавна и е чакал своето разрешение. Обаче фактическото начало за разрешението на този въпрос бе сложено, както това ви е вече известно, в Залцбург. Нека в това отношение ние да си не правим илюзии, ако не беше Залцбург ние нямаше да имаме Крайова." Следват бурни ръкопляскания... След това Филов благодари на лидерите на Германия и Италия - Хитлер и Мусолини. Филов продължава: "Българското правителство направи всички усилия, за да прокара своето становище, което се състоеше в това, че тези преселвания трябва да бъдат доброволни, а не задължителни. Ние знаем много добре какво значи задължителното изселване на по-големи маси."



Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. е посрещната от всички със задоволство, а според Рачев даже и "румънското обществено мнение" било настроено добре към договора, за разлика от отношението към трансилванския въпрос, който бил по-важен за румънците. Според Крайовската спогодба трябва да бъдат изселени равен брой българи от Северна Добруджа и румънски колонисти от Южна Добруджа, за което се предвижда тримесечен срок. При изселването на българите от Северна Добруджа се срещат затруднения, защото трябва да се изселват само хора, които са записани като българи при преброяването от 1930 г., но наяве излиза асимилаторската политика на Румъния, защото цели български села са записани като румънски. Освен това българското правителство е трябвало да заплати на румънското сумата от 1 млрд. румънски леи. Ст. Трифонов пише, че "по-късно този въпрос се урежда сравнително безболезнено. Българското правителство успява да закупи на международните валутни борси големи количества обезценени румънски леи, които свършват добра работа." И. Димитров съвсем точно пише, че "след четвъртвековно чуждо иго Южна Добруджа се върна при майката-отечество. Шестдесет и седем хиляди души коренно българско население в Северна Добруджа са разменени с румънските колонисти, настанени в Южна Добруджа след анексията й от Румъния." След успешното възвръщане на Южна Добруджа българската дипломация изразява благодарности и в Лондон, и в Москва, което не се харесва на германците и Рибентроп остро протестира срещу това.


Според Пашанко Димитров възвръщането на Южна Добруджа не се дължи на българската дипломация, а трябва да се разглежда като подарък от Германия, с който се цели послушанието на България. Авторът също смята, че ако Борис е бил наясно какво ще се случи в бъдеще, е щял да последва колегите си от Румъния и Гърция, "но той не можеше нито да си припише заслугата за връщането на Добруджа, нито да си позволи да не приеме „подаръка"." На 20 септември цар Борис III в реч пред XXV ОНС благодари на германските, италианските и унгарските ръководители за подкрепата им за възвръщането на Южна Добруджа. Не се споменава публично ролята на Москва, но българските благодарности тайно се изказват и в СССР. Рибентроп и Чано са наградени с орден

«Св. Александър».

Южна Добруджа остава в пределите на България и след края на Втората световна война.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novaistoria
Категория: История
Прочетен: 89711
Постинги: 51
Коментари: 26
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031