Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2012 13:36 - За монархическите титли и техният смисъл и значение
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 24507 Коментари: 3 Гласове:
3



Монархическите титли и техния смисъл и значение

 

Идеята да напиша този материал дойде от един от читателите на моя блог, на когото не отговорих веднага, а изчаках да го направя малко по-късно, в процеса на писането. Но понеже вече това  "малко по-късно" става много по-късно, междувременно прекарах и трети инсулт, което донадупчи допълнително мозъка ми и ми повлия върху писането, което може би означава, че писането ми на "Българите и римския свят" може да се отложи за неопределено още по-късно време, най-накрая реших да напиша и този материал за да не го отлагам повече. А той е важен.

            Всъщност идеята за описване на йерархията в монархическата институция се роди в мен още преди три-четири години (през лятото на 2008 г.), от един спор който проведох на входа на Боянската черква с шефа на Националния Исторически Музей (НИМ) Божидар Димитров. Точно спор е трудно да се каже, че се получи, понеже мене ме чакаха група японски туристи, а Божидар Димитров отиваше към черквата по негови си задачи. Все пак знаем, че Боянската черква е под егидата на НИМ. Но тогава г-н Димитров ми противодейства на изказаното от мене мнение, че княз и крал са едно и също с издигане на тезата, че всъщност княз са наричали селските кметове, докато крал е нещо много повече. Нещо такова може да се прочете и в Уйкипедия-та  в Интернет. В случая обаче аз предпочитам да отдам вниманието си на може би единствения труд по темата излязъл у нас, написан от други двама авторитети по въпроса, а именно: от вече покойния професор Георги Бакалов в съавторство с професора от Духовна академия Тотю Коев "Средновековният български владетел". Книга, която може да се намери около издателският комплекс "Д. Благоев" на обидно ниска цена.

            Та според въпросната книга "на Запад кралската власт сред германци (а това включва и английската кралска власт - бел.моя), княжеската власт сред славяните и т.н. е своебразно развитие на властта на племенния вожд". Същата монархическа власт, на която се подчинява в началото си и властта и в Древния Рим, докато след свалянето на Тарквиний Горди Рим е превърнат в република. "В обществено-икономическото развитие на южните славяни и германите от преддържавния период дава предимства на военноплеменната организация, която ограничава правомощията на княза, жупана, конунга. Варварските държави, които се създават върху бившите територии на Римската империя постепенно попадат под силното въздействие на имперските политически институции, чиято солидна и правна основа и вековна традиция създават впечатление за законност". Така според формалната монархическа йерархия, приета в ХРИСТИЯНСКА Европа през Средновековието (именно през Средновековието защото в доримския период монархическата власт не е нищо повече от просто доразвиване на властта на племенните вождове - бел. моя), както и според някои съвременни трактовки

 

 Императорът е "по-висшестоящ от кралете …думата император идва от латинското imperаtоr (буквално, "подготвящ срещу", по-общо "командващ") и "първоначално това е най-високата военна длъжност в Древен Рим, приблизително отговаряща на главнокомандващ"… като "владетелите на отделните държави през Средновековието се подреждали в една своего рода строга йерархична структура. На върха на пирамидата стоял римският император, впоследствие - неговите приемници: василевсът на ромеите" …, чиято титла от гръцки (василевс) също означава племенен вожд, но по-късно, с приемането на гръцкия за основен език на Империята е приравнена с титлата на императора, а "през 10 в. владетелите на България също заявили претенции да се титулуват "императори" или царе, доколкото общославянската дума "цар" (Caesar, Цезар)" като "признание за тази титла било търсено именно от Империята."

По-нататък няма да цитирам трактовката, дадена в Уикипедия, защото в нея пише, че императорът е монарх - нещо с което дълбоко не съм съгласен, най-малкото защото монархизацията както казах идва от позицията му на диктатор. А диктатурата е републиканска институция. "Диктатурата е единствената неколегиална магистратура. Диктаторът (за разлика от едилите, триумвирите, децемвирите и т.н. - бел. моя) притежавал в течение на шест месеца военната и гражданска власт, не е можел да бъде привлечен в съда, не подлежал на действията на ветото на народните трибуни. Обаче по времето на съществуването на диктатурата магистратите както преди запазвали своите права." … "Извънредни магистрати се избирали или назначавали в изключителни случаи, когато държавата е заплашена от някаква опасност (нахлуването на враг, гражданска война). Само сенатът е могъл да внесе решение за назначаването на диктатор".Сега цитатът е от "История древнего мира", том 2, М 1982 г., която първа попадна в ръцете ми. Еволюцията на тази титла до начин, по който тя може да бъде взета за монархическа е следната:         

след социално-политическите борби в Рим от края на 90-те години на І в. пр.Хр. към които може да се причисли с доста усилия дори въстанието на Спартак, в Рим е назначена диктатурата на Луций Корнелий Сула. Тя бързо става пожизнена. И макар, че не се осъществява до края на живота на диктатора Сула (който все пак се отказва приживе от властта - бел.моя), тя се превръща в пожизнена едва по времето на диктатора Цезар. А неговото управление се осъществява именно по времето на Гражданските войни в Рим (12 юли 100 или  102 г. пр.Хр. - 15 март 44 г. пр.Хр.). Явно по него време Гражданските войни (91 - 30 г. пр.Хр.) показват, че могат да бъдат извънредно събитие за повече от шест месеца, което налага и института на диктатора да бъде продължен за повече от този период от време. Дали чрез заграбването на властта или това става напълно доброволно, но пожизнената власт става вече исторически факт и показва как републиката лесно подлежи на монархизация, без обаче да се превръща непременно в монархия.

По времето на Октавиан Август, сочен неправилно като първия римски император, той управлява като "примус интер парес" (пръв между равни), т.е. като сенатор, но съсредоточил в ръцете си огромна изпълнителна власт, управлението на която се осъществява обаче чрез силата на безспорния авторитет на Гай Юлий Цезар, убит, но не и отречен именно заради едноличните си домогвания до властта. Затова и едно от имената на имперската титулатура впоследствие носи неговото име. Всички императори след Август носят и името на Цезар в титулатурата си като доказателство за приемственост с тази на Цезар. И управляват на базата на извоювания авторите на имена като Цезар и Август (крайният победител в Гражданските войни), като титлите с това име често сменят местата си. Първенствуваща е ту тази с името на Цезар, ту тази с името на Август. До времето на император Диоклетиан, когато даже титлата "Цезар" става символ на император, по времето на войнишките императори.

И едва след император Диоклетиан, регулирал правоприемството в Империята и въвел персийския монархически ритуал в нея с оглед на сигурността на императорите,  тази на Цезар става титла на престолонаследниците, които според Тетрархията въведена в Империята са двама, колкото са и императорите. Впоследствие, особено след 812 г. когато императорската (или царската титла - бел. моя) Империята отново става с две държави имайки предвид и императорското признание на Карл Велики, титлата Август все пак остава обаче за т.нар. византийски император като все пак по-старши предвид правомощията на източния император над западния дадени му от същия този Диоклетиан. Все пак истинският император на истинската Римска империя е именно той. И като такъв е глава на европейските монарси. На които Римската империя постепенно е дала държавническия статут.

Дългото изброяване на земите, включено към титлите  (например княз на …, цар на … и т.н.) е по-късно явление, от момента когато дори "византийския" център на империята вече е с намаляла сила.

След титлата на императора, която както казах е римска, а не варварска (дори и в Западноевропейския смисъл на тази дума) мисля, че е редно да спомена и титлите в самата Римска империя, която по Западна трактовка все още историографията нарича с името "Византия". Като отдава голямо значение на падането на Западната Римска империя, падане, странно защо останало почти незабелязано от своите съвременници и на Запад, и на Изток. А става дума все пак за падането на уж цяла цивилизация, широко повлияла впоследствие и на самите монархически дворове. Падане, което е широко отразено от съвременниците, но едва при падането  и  на Константинопол 1000 години по-късно.

Ромейският елит е административен, както сега това е на Запад), а не родова аристокрация (както е бил на Запад, но през Средновековието).

Свещенният дворец на императора в Константинопол (подобно на Белия дом в САЩ днес) представлява един от най-главните органи в централното управление на Империята, насочен в три посоки: с външна, вътрешна политика и обслужване личността на императора.

Императорската канцелария е един от най-важните отдели. В нея са изготвяни законодателни наредби (новели), административни заповеди (едикти), дарствени грамоти (хрисовули, простагми, сигили, писма до чужди владетели). Начело на императорската канцелария стои първия секретар (протоасекрит) - едно от най-доверените лица на императора, но има и чиновник  и също довереник (логотет на дрома), подаващ мастилницата на императора. В канцеларията има няколко отдела, свързани главно с външната политика: за отношенията с римския папа; с "варварските" народи (печенеги, хазари); специален отдел за отношенията с българите (от Х в.). Важна служба е т.нар. "приемащ молбите" - за молби и оплаквания от цялата страна. Препозитът (началник на целия дворцов щат от чиновници и един от най-богатите хора в империята), освен довереник на императора, заместващ го понякога, когато е извън столицата, е и кадровик - взема участие в назначаването на висшите сановници. От времето на Лъв VІ (886-912) са други видни сановници в двореца - протостраторът, ректорът и василеопаторът. Паракимоменът (най-често евнух) е нещо като личен адютант на императора, спи в съседство с неговата спалня и бди за охраната на двореца. Великият папияс е главен вратар на двореца и държи неговите ключове. Протоманглавитът или примикюрът командват гвардейското поделение на манглавитите. Великият хетериарх (който също държи ключовете на двореца) командва гвардейците, носещи името "хетерия". А императорските спатарии (оръженосци, носещи щита, меча, знамето и копието на императора) и мандатори (разнасящи поръчките и заповедите), начело с катепана и доместика на императорските хора командват личната императорска гвардия. За императорския гардероб и многобройните церемониални преобличания на императора отговарят вестиариите и др., а общ началник им е протовестиарият. При организирането на дворцови празненства най-главният служител е "завеждащият трапезата" (домакин, надзираващ прислугата, подредбата на масата и т.н), виночерпецът, с почти същите функции и артоклиният (канещ и настаняващ гостите). Служителите на двореца са много и за да получат назначение (чрез писмена заповед) заплащат определена такса, след което обаче получават добра заплата. Като най-добро е положението на влизащите в императорската гвардия.

Раздаването на почетни титли на лица от елита и на роднини на владетеля става на тържествени събирания в двореца, най-често свързани с големи празници. То става чрез връчването на почетен дар (огърлица, различни видове жезли, пурпурни туники и др.) лично от императора. През ІХ-Х в. тези титли са 18 на брой в строго определена градация. Първите три са титли, давани само на определени хора:

1.)    Кесарят (давана обикновено на най-близък роднина на императора и то само на едно лице, определено обикновено за съимператор и престолонаследник) е най-главната от тях. Връчването на титлата става при специална църковна церемония, при която владетелят дарява удостоения с почетна корона, но без кръст (за разлика от тази на старшия император) и също получава правото да носи червени ботуши;

2.)    тази на нобилисима, който получава в дар пурпурна туника, украсена със злато;

3.)    куропалатът, който е дворцов маршал, най-често е от императорската фамилия или пък чужд владетел, получил длъжността като почетно звание.

Следват титлите, които могат да бъдат давани на повече хора:

4.)    придворна дама, която получават жени, намиращи се в близки връзки с императорското семейство;

5.)    магистри (висши сановници, които могат да бъдат и лица, несвързани с императорското семейство), проконсули (по-широко разпространена титла, давана на големи сановници) и патрикии (мисля, че тук става дума за древната титла патриции - почти всеки държавен висш сановник - бел.моя), като  магистрите и патрикийте влизат в сената, а трите титли се дават с императорска грамота, написана на пергамент.

След което следва третата категория титлоносци:

6.)    протоспатиарии (получават като дар тясна огърлица, украсена с диаманти ), спатарии (гердан, спуснат до гърдите) и спатарокандидати (носят сабя), като тези титли са давани главно на чиновници, включително и евнуси, служители в двореца. А между ранга на спатарокандидатите и протоспатариите е ранга на ипатите (консули) - титла, давана на много чиновници, включително на началниците на гражданските канцеларии в столицата.

Най-низши титли са тези на:

7.)    стратори, кандидати, мандатори, веститори, силенциарии и стратилати на теми. Всеки титлоносец е длъжен да заплати определена сума пари при получаването й, зависеща от важността на титлата: низшите - по 24, по 36 номизми и т.н;  патрикият - над десет литра злато (т.е. 720 номизми), магистърът - над 1140 номизми, куропалатът, нобилисимът и кесаря - над 2280 номизми и т.н. Плащаните при получаването на титлите такси отиват в полза на служителите в императорския дворец - най-много за препозита (не случайно той става един от най-богатите хора в империята), друга част за великият папиас, девтерът, протоасекрита, доместикът на императорските хора и др.

Столичният апарат се води от епарха (praefectus urbi), т.е. кмета на града, който е пръв съдия след и заместник на императора в столицата и на сто километра от нея, бди за морала и освобождаването на роби, за благоустройството и т.н.

Помощници на епарха са симпома (административните въпроси) и логотета на претория (съдебните дела). Епискептите и епоптите са висшите полицейски чиновници към епарха. Друг висш чиновник,  квесторът, следи какви хора и с какви цели са дошли в Константинопол, като включително отговаря и за пренаселването на столицата. Логотета на стратиотика се грижи за снабдяване на войниците по време на война, както и за поддържане списъците на военното съсловие - стратиотите, като след ІХ в., със засилване значението на кавалерията, в помощ му идва логотета на стадата. А логотетът на генка определя размерът на данъците, подновява и допълва данъчните регистри и събира данъците, които отиват трите държавни съкровища: сакелето (за доходите в пари), вестариона (за доходите в натура) и идикоса (личните приходи на императора). През ІХ в. нараства значението на логотета на дрома - отговорника за поддръжка на пътищата, близък с императора и изпълняващ и ролята на нещо като министър на външните работи (със съответните канцеларии с работещите в тях хартуларии, епискепти, мандатори и преводачите от чужди езици - ерменевтите). Комитът на стените се грижи за поддръжката на крепостната стена, друнгарият на корабите началства над императорския флот, а доместиците - над четирите тагми (столичната гвардия), всяка със собствена казарма и собствено име: на схолите, на екскувитите, на аритмите (чиито командир носи титлата "друнгар") и на нумерите. Константинополската гвардия (подобно на преторианците в Рим) е от голямо значение при избора на нов император и затова кандидатите за този пост се стремят да си осигурят подкрепата на нейните висши командири.

Провинцията пък е разделена на теми (военноадминистративни единици), ръководени от стратези, чието заплащане, вариращо от получаването на огромни суми от столицата до местна самоиздръжка, зависи от важността на темата.

Ромейският елит не е затворено, подобно на Запад съсловие. Въпреки това някои от родовете се опитват да докажат благородния си произход, стигащ чак до римско време, а за абсолютно неприемливо се  счита един император да се свързва с брачни връзки с лице от "варварско" потекло (но да е "актриса", т.е. проститутка според разбиранията за тогавашното време може, какъвто е случаят с императрица Теодора - съпруга на император Юстиниан І - бел.моя). Стремежът към благородство идва по-късно вече по Западен маниер, след реформите на Алексий І Комнин (1081-1118), когато се възприемат някои черти на западноевропейският феодализъм, но не стават водещи до края на империята. Прави впечатление, че някои от титлите звучат съвсем на гръцки език. Това е така, защото от времето на император Ираклий (575 - 641) насам Империята вече основно съществува и се ръководи от земи, в които след похода на Александър Велики разпространен е предимно този език. По Ангелов Д., "История на Византия".

Затова доколкото България се движи плътно във "Византийския модел" би било пълна нелепица член на нашето общество сега да реши да търси благороднически корени в рода си, освен ако няма някакви чуждестранни примеси в него.

През християнският период на Империята, почти съвпадащ по време с т.нар. "Византия" е било достатъчно да си християнин и да си верен на императора и това ти е стигало да бъдеш и римски гражданин и да ползваш съответните права на такъв.

Сега вече мога да представя и т.нар. "монархическа йерархия" описвана съсвсем по западен стил и в нашите учебници по история. Като например в "История и цивилизация, издание на издателство "Анубис", София 2009 г." Там са дадени обаче само титлите крал, херцог, граф, барон и рицар в йерархия, т.е. в съвсем незатормозяващо съвременния български ученик вид. Сочените ни като класически държави от Западна Европа по отношение на йерархията всъщност след 476 г. са само традиционни варварски кралства, повлияни, обаче от високата римска култура, а не еталон за държавност, в какъвто са превърнати впоследствие. Но това "впоследствие" е вече след ХVІ - ХVІІ век след "периода на абсолютизма" на Запад. Всъщност титлите са универсално приети само до тази на херцога или графа в целия християнски свят, чиито произход както предстои тепърва да видим е римски и присъстват и в политическия живот и на т.нар. "Византия", т.е. на класическата Римска империя дори и след т.нар. падане на Западната Римска империя през 476 г.

 

Крал е "монархическа титла, (след тази на императора-бел.моя) разпространена в западните славянски езици. Произлиза от името на Карл Велики (Шарлеман), кайзер на Свещената Римска империя. Държавата, начело на която стои се нарича кралство.

В съвременния български език титлата е придобила второ, преносно значение на крупен, важен, най-виден, изтъкнат или главен представител на някой клон от производството, търговията, спорта, музиката (пр. Елвис - кралят на рока) и пр." По Уикипедия.

 

 

Херцог "(на немски: Herzog, на френски: duc, на английски: duke, на италиански: duca, от латински: dux, на руски: герцог) е благородническа титла, разположена в йерархията непосредствено след принцовете. През Средновековието херцозите са контролирали владение, наречено херцогство, като са преки васали на крал или император. По-късно титлата става номинална и не се свързва с конкретна територия". По Уйкипедия.

 

Граф  "(от нем. Graf) или конт - прието по времето на Карл Велики от византийското "комит" (от лат. comes през фр. Comte, е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена - император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща (вече споменатата титла - бел. моя) жупан, кореспондираща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото Литовско княжество титлата е нямала номинална стойност и е била само въпрос на престиж. В Русия титлата е въведена от Петър І също като почетна и е съществувала до 1917 г.". По Уйкипедия.

 

Барон  "е благородническа титла, а в по-широк смисъл - феодал. Думата е испанска (baron), като на свой ред тя произлиза от франкската дума baro, означаваща "свободен човек, воин".

В британската аристократична система баронът е най-ниската перска титла, като веднага след нея идва виконта. В Англия тази титла е въведена от Уилям Завоевател. Един барон може да притежава феодално имение, наречено барония. Баронските титли са само наследствени, до 20 век, когато се въвеждат пожизнени титли. Всички новосъздадени перове сега носят титлата барон (респективно баронеса, като бившата министър-председателка Маргарет Тачър). Правилното обръщение към тях е "достопочтеният (-ата) лорд/лейди Х". По Уйкипедия.

 

Рицар - (от немски Ritter с първоначално значение на "кнник") е член на средновековно съсловие на професионални войници в Европа. По-късно през Средновековието "рицар" става благородническа почетна титла. В съвременния език "рицар" бива наречен всеки тежковъоръжен конник. Рицарството като войни и земевладелско съсловие възниква при франките във връзка с прехода в 8 век от народна пехотинска войска към конна войска от васали. Под въздействието на (католическата - бел. моя) Църква и поезията, то изработва нравствен естетичен идеал на войн, а в епохата на Кръстоносните походи, под влиянието на възникналите тогава духовно-рицарски ордени, се затваря в наследствена аристокрация, осъзнаваща се като международен военен орден. Усилващата се държавна власт, превъзходството на пехотата над конницата, изобретяването на огнестрелното оръжие, създаването на постоянна войска превръщат феодалното рицарство, в края на Средните векове в политическо съсловие на нетитулуваната аристокрация. По Уйкипедия.

 

Както вече казах, в случая феодалната йерархия не е пълна   дори и от западна гледна точка. В нея не са включени някой по-скоро местни титли като виконт, баронет, маркграф, както и най-често сочената за престолонаследника титла на принца.

 

Принц "(от латинското принцепс) е монарх или член на кралското семейство от мъжки пол.

Принцесата е съпруга на принц или друг член на кралско семейство от женски пол или самата тя е монарх.

Като част от йерархията на титлите в германските и латински държави в Западна Европа принц стои веднага след крал и над херцог. В периода на разцвет на Свещената Римска империя владетелите на малките германски държавици носят титлата принц (furst) като почетно звание (в този смисъл употребата на титлата "принц" като индентична на титлата "княз" на първите български владетели след Освобождението е напълно разбираема. Но само в този смисъл. В Западният свят, където държавите или са с нелегитимна имперска традиция в римския смисъл на тази дума или пък тя напълно отсъства, "принц" е най-често титлата на престолонаследника - бел. моя)." По Уйкипедия.

 

Виконт - "първата употреба на думата виконт в английския език е от 1387 и произлиза от старата френска дума viconte (на модерен френски език: vicomte), която пък от своя страна произлиза от латинската vicecomiten, акузативна форма на vicecomes, която се състои от vice (заместник) и comes (с първоначално значение спътник, а впоследствие наречие за римски царедворец). От там и буквалният превод на титлата като вицеграф.

Виконт като аристократичен ранг във Великобритания се появява през 1440 г., когато Джон Бумон, първи виконт Бумон, получава титлата си от крал Хенри VІ. Думата виконт приблизително отговаря на англосаксонската титла shire reeve, от която произлиза думата "шериф". Въпреки, че първоначално титлата не била наследствена, а се присъждала единствено от монарха, скоро след появата й започват да се развиват наследствени традиции.

Континентални форми на титлата

·        В Италия титлата виконт (visconte) е сравнитено непопулярна, въпреки, че фамилията Висконти, управлявала Милано в периода 1277 - 1447 г.

·        Когато Португалия е била монархия титлата (visconde) е била над барон (barao) и под граф (conde). Първата титла виконт е присъдена на Д.Леонел де Лима, виконт на Вила Нова де Сервейра, по време на управлението на Афонсу V;

·        В кралство Испания титлата е присъдена за първи път от Фелипе V (1621 - 1625, от династията на Хабсбургите) и се дава чак до 1846 г.

·        В Холандия и Белгия титлата е позната като burggraaf;

·        В Ирландия титлата е isiarll." По Уйкипедия.

 

 

Баронет "съществуваща само във Великобритания почетна наследствена титла, въведена от крал Джеймс І през 1611 г. с цел да помогне за напълването на хазната (титлата се купува). Баронетът не може да бъде член на Камарата на лордовете. Той е  с по-нисък ранг от барона и е между него и рицар." По Уйкипедия.

 

 

Майордом "(от латински maior domus) е ранносредновековна титла и длъжност, използвана главно в държавата на франките. Майордомът отговаря за кралския дворец, като управлява и някаква територия от кралството с разрешението на краля. Впоследствие властта на майордомите постепенно се увеличава и на практика властта преминава в техни ръце, а кралят управлява само фиктивно - короната е в него, а властта е в майордомите. Един от най-добре известните майордоми е Карл Мартел." По Уйкипедия.

 

Маркиз "(на френски Maquis, англ.Marqess, итал. Marchese,  новолатински marcisus или marchio, от нем. Markgraf) е западноевропейска дворянска титла в различните европейски монархий и техните колонии.

Съгласно йерархията се намира след херцогската и преди графската титли."

Жените с ранг маркиз или съпруги на маркиз се титулуват маркизи.

В Англия титлата се дава и на големите синове на херцозите. По Уйкипедия.

 

Маркграф "е висша титла във Франкската империя и Средновековна Германия учредена от Карл Велики с цел управление на новосъздадените от него марки.

Първоначално маркграфовете са длъжностни лица. В Германия титлата придобива по-широко значение и започва да се използва в смисъл на княз, като маркграфът има неограничени правомощия. След разпада на Франкската империя и възникването на Германия, Франция и Италия, маркграфовете се превръщат в областни управители - някъде като самостоятелни владетели, другаде с ограничена независимост. В Германия те влизат в структурата на имперските князе, а под името "маркиз" владеят големи територии във Франция, Италия, Испания и др.". По Уйкипедия.

 

И при този вариант обаче в йерархията отсъстват титли, каквато е "княжеската", характерна за целия славянски свят и както вече видяхме ромейските титли, които са най-близо до своя римски оригинал. Което ме кара да поправя "тази грешка" в това писание, отдалечавайки го малко или много от прекаления западноевропоцентризъм, характерен за историческите трудове на Стария континент и днес.

 

Цар "е монархическа титла, използвана предимно от българските, руските и донякъде от сръбските монарси в периода 9 - 20 век. Първата й официална употреба в Европа е документирана като титла на Петър І, сина на Симеон Велики. Дум




Гласувай:
3



1. krysy - Поздравления!
15.11.2012 08:21
За хубавия и съдържателен постинг!
цитирай
2. herodotus - Към krysy
17.11.2012 13:26
Приемам поздравленията. Много благодаря !!!
Бяха ми необходими за личното самочувствие. За да докажа сам на себе си, че споменатите в постинга неблагополучия все още не са ме прекършили. Че все още ставам искам да кажа.
Благодаря още ведгъж.
цитирай
3. mariniki - оо... това е чудесно...
21.11.2012 16:30
благодаря за, информацията...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390064
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031