Повече от двама са тълпа. 
А ако са по-малко от двама, човек е самотен. В самотата възникват съмнения. В самота човек губи увереност, обзема го страх, става подозрителен. 
Исус казва по двама. Не трябва да са тълпа и не трябва да са поединично.
„Вървете по двама заедно."  
Двама души - интимни, близки един на друг - си помагат взаимно всеки от тях да прояви това, което е най-доброто. Ето защо любовта е толкова значима, защото само в любовта ти се докосваш до оптималното в себе си. Когато си сам, ти съществуваш на нивото на твоя минимум. В любовта ти докосваш максимума.  
Наблюдавал ли си? Случвало ли се е дори веднъж да бъдеш свидетел как някой се влюбва? Наблюдавал ли си промяната, която се извършва в него? Изведнъж походката му се променя. Той по-скоро танцува, отколкото ходи. Движенията му изведнъж придобиват някаква нова грация. Очите му заблестяват, лицето му се разхубавява. Нещо дълбоко в него се отпуска и се развеселява. Той е жизнерадостен, целият сияе. Можеш да видиш как енергията се е раздвижила.  А само преди няколко дни е бил отчаян, свит. Сега в любовта той се е отворил, разцъфтял е. Той целият прелива. Какво се е случило?  
Той е чул повика, дошъл от дълбините на другия човек. Този повик е докоснал душата му, събудил го е. Неговите спящи дотогава енергии са се активизирали. Сега в живота му има смисъл, цел. Сега животът му вече не е като пустиня, а започва да цъфти и да се обогатява невероятно.  А най-прекрасното е, че другият нищо не губи; другият не по-малко печели. Двама души, които се обичат, печелят невероятно много, а нито един от тях не губи. 
И двамата стигат до своя връх, защото всеки от тях събужда в дълбините на другия и изважда на повърхността това, което е най-прелестно. Всеки от тях провокира божественото у другия.  
Влюбените стават богове един за друг. А когато някой вярва, че си Бог, ти трябва да изпълниш очакванията му.  Какво друго можеш да направиш? Когато някой вярва, че си бог, без да искаш, започваш да постигаш това състояние.  Без да разбереш, постигаш съдбата си - ставаш Бог.
 

Ако никой никога не е вярвал в теб, ти много си изпуснал. 
Ако никой никога не те е обичал, ще си останеш пуст. 
Ако никой никога не те е обичал така дълбоко, че поне за него да си станал божествен, божественото в теб ще си остане спящо, няма да се активизира.  

Ошо