Постинг
11.11.2015 17:19 -
Що е то ядрена батерия?
Автор: gikotev
Категория: Други
Прочетен: 2699 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2015 20:29
Прочетен: 2699 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 11.11.2015 20:29
Завесата повдига нарочна статия в брой №7, от 2015-та г. , на специализираното руско издание "Вестник атомпрома" ("Вестник на атомната промишлиност"), озаглавена "Ядрено сърце". Целият 52 страничен (във формат PDF) брой можете да разгледате от ТУК. А ако искате да се ограничите само в рамките на конкретната статия, за настоящето и бъдещето на ядрените батерии можете да видите ТУК.
Какво представлява технологията за производството им?
Първата фаза изисква производството на високо обогатен (не по-малко от 80%) Никел-63, който не съществува в природата. В природата се среща изотопът Никел-62. (Изотопите на един и същи химичен елемент представляват атоми с ядра, които съдържат един и същи брой протони (равен на номера на елемента в Менделеевата таблица, за Никел това е 28) и различен брой неутрони). За удобство ви показвам кратка таблица с изотопите на Никеля, в долният ляв ъгъл на снимката. За по-добър преглед и прочит кликайте с мишката върху нея. (Повече за изотопите на Никеля вижте в Уикипедия ТУК.)
Колоната в зелената рамка показва доколко всеки отделен изотоп се среща в природата. Редът в червената рамка показва изотопа Никел-63, който не се среща в природата. SYN означава, че той се получава (СИНтезира) изкуствено. Как става това?
В резултат на реакции на (бомбандиране с) неутрони в специален реактор може да се произведе уникален изотоп Никел-63. И за тази реакция се изискват два етапа на обогатяване (обогатяването означава нарастването на процентния дял на даден изотоп в сместа на елемента, за сметка на другите изотопи): първо по Никел-62, а после, след облъчването с неутрони и отделянето, следва обогатяване по Никел-63. Нито една страна в света все още не е в състояние да обогатяват Никел-63 с помощта на центрофуги. Производство на батерията се разделя на две фази: обогатяване и производство на източника. В първата фаза през 2015 г., в реактора се зарежда първоначалната мишена с обогатен Никел-62, а през 2016 ще се получи необходимото количество Никел-63, което след отделяне и обогатяване ще се използва в батерията.
Втората фаза на развитие включва създаването на пряко и ефективно производство на компактни батерии с висока ефективност (високо КПД, но не се конкретизират числа), която се основава на бета-волтаичен ефект (бета-разпад = изпускане на електрон). За сега по втората фаза се провеждат изследователски работи.
В оригиналната статия следват дълги лакардии за ползите от все още не произведените батерии, най-вече тяхната безвредност, компактност и дълъг живот от над 50 години. А завършва с минусите:
Не си струва обаче да очаквате в скоро появата на такива батерии в търговската мрежа, в продукти като мобилни телефони. Днес единствената пречка за разпространението на ядрени батерии е високата им цена. Според експерти, производството на батерията може да се струва до няколко милиона рубли (1 евро струва в момента 70 рубли, което значи че 1 лев = 35 рубли). Това се дължи на скъпото производство и на сложната технологична верига за създаването на изотопа Никел-63. Тя може да се реализира само в специални ядрени реактори, каквито днес има в три руски предприятия. Въпреки това, ако тестването на батерията мине добре, обемът на произведеният за нея Никел-63 нарасне, а цената на една батерия ще падне. Надявам се (автора се надяма, а не аз - бел. ГК.), че руските учени ще имат възможност да направят налична технология за обществеността възможно най-скоро.
Какво не се казва в статията? Тънкият момент е, какъв ще бъде източникът на неутрони, който ще бомбандира ядрана на Никел-62, за да се произведе Никел-63? Ето това е въпросът! Най вероятно пак става въпрос за деление на тежки ядра (най-вероятно на Уран-235 или Плутоний-239), както това става във всички енергийни (за производството на електроенергия) реактори. Всяко едно разделено тежко ядро изпуска между 2 и 3 нови неутрона, което хем позволява да се поддържа верижната реакция на деление на други тежки ядра, хем да се реализира излишък на неутрони, с които да се бомбандират изотопите на Никел-62 и така да се получи Никел-63. И какво се получава в резултат? Продукти на деление на тежките ядра, също като във всички ядрени реактори по света. Високо радиоактивни и много дълго живеещи (над 100 000 години). Възниква въпросът - в цената на батериите ще влизат ли и разходите за управлението на този смъртоносен продукт в бъдеще?
Да се пита човек не е вредно. Не ли?
Георги Котев
Какво представлява технологията за производството им?
Първата фаза изисква производството на високо обогатен (не по-малко от 80%) Никел-63, който не съществува в природата. В природата се среща изотопът Никел-62. (Изотопите на един и същи химичен елемент представляват атоми с ядра, които съдържат един и същи брой протони (равен на номера на елемента в Менделеевата таблица, за Никел това е 28) и различен брой неутрони). За удобство ви показвам кратка таблица с изотопите на Никеля, в долният ляв ъгъл на снимката. За по-добър преглед и прочит кликайте с мишката върху нея. (Повече за изотопите на Никеля вижте в Уикипедия ТУК.)
Колоната в зелената рамка показва доколко всеки отделен изотоп се среща в природата. Редът в червената рамка показва изотопа Никел-63, който не се среща в природата. SYN означава, че той се получава (СИНтезира) изкуствено. Как става това?
В резултат на реакции на (бомбандиране с) неутрони в специален реактор може да се произведе уникален изотоп Никел-63. И за тази реакция се изискват два етапа на обогатяване (обогатяването означава нарастването на процентния дял на даден изотоп в сместа на елемента, за сметка на другите изотопи): първо по Никел-62, а после, след облъчването с неутрони и отделянето, следва обогатяване по Никел-63. Нито една страна в света все още не е в състояние да обогатяват Никел-63 с помощта на центрофуги. Производство на батерията се разделя на две фази: обогатяване и производство на източника. В първата фаза през 2015 г., в реактора се зарежда първоначалната мишена с обогатен Никел-62, а през 2016 ще се получи необходимото количество Никел-63, което след отделяне и обогатяване ще се използва в батерията.
Втората фаза на развитие включва създаването на пряко и ефективно производство на компактни батерии с висока ефективност (високо КПД, но не се конкретизират числа), която се основава на бета-волтаичен ефект (бета-разпад = изпускане на електрон). За сега по втората фаза се провеждат изследователски работи.
В оригиналната статия следват дълги лакардии за ползите от все още не произведените батерии, най-вече тяхната безвредност, компактност и дълъг живот от над 50 години. А завършва с минусите:
Не си струва обаче да очаквате в скоро появата на такива батерии в търговската мрежа, в продукти като мобилни телефони. Днес единствената пречка за разпространението на ядрени батерии е високата им цена. Според експерти, производството на батерията може да се струва до няколко милиона рубли (1 евро струва в момента 70 рубли, което значи че 1 лев = 35 рубли). Това се дължи на скъпото производство и на сложната технологична верига за създаването на изотопа Никел-63. Тя може да се реализира само в специални ядрени реактори, каквито днес има в три руски предприятия. Въпреки това, ако тестването на батерията мине добре, обемът на произведеният за нея Никел-63 нарасне, а цената на една батерия ще падне. Надявам се (автора се надяма, а не аз - бел. ГК.), че руските учени ще имат възможност да направят налична технология за обществеността възможно най-скоро.
Какво не се казва в статията? Тънкият момент е, какъв ще бъде източникът на неутрони, който ще бомбандира ядрана на Никел-62, за да се произведе Никел-63? Ето това е въпросът! Най вероятно пак става въпрос за деление на тежки ядра (най-вероятно на Уран-235 или Плутоний-239), както това става във всички енергийни (за производството на електроенергия) реактори. Всяко едно разделено тежко ядро изпуска между 2 и 3 нови неутрона, което хем позволява да се поддържа верижната реакция на деление на други тежки ядра, хем да се реализира излишък на неутрони, с които да се бомбандират изотопите на Никел-62 и така да се получи Никел-63. И какво се получава в резултат? Продукти на деление на тежките ядра, също като във всички ядрени реактори по света. Високо радиоактивни и много дълго живеещи (над 100 000 години). Възниква въпросът - в цената на батериите ще влизат ли и разходите за управлението на този смъртоносен продукт в бъдеще?
Да се пита човек не е вредно. Не ли?
Георги Котев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. YouTube видео канал на Георги Котев с доказателства за престъпленията
2. Натоварване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй" в реално време
3. АЕЦ "Запорожие" (Запорожская АЭС), Украйна
4. АЕЦ "Южна Украйна" (Южно-Украинская АЭС), Украйна
5. АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), Русия
6. Дневен статут на американските АЕЦ
7. Дневен статут на британските АЕЦ
8. Дневен статут на чешките АЕЦ
9. Статут на френските АЕЦ (почти) в реално време
10. Национална електрическа компания (НЕК)
11. Българска независима енергийна борса
12. Министерство на енергетиката
13. Еврочикаго, българският вестник в САЩ
2. Натоварване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй" в реално време
3. АЕЦ "Запорожие" (Запорожская АЭС), Украйна
4. АЕЦ "Южна Украйна" (Южно-Украинская АЭС), Украйна
5. АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), Русия
6. Дневен статут на американските АЕЦ
7. Дневен статут на британските АЕЦ
8. Дневен статут на чешките АЕЦ
9. Статут на френските АЕЦ (почти) в реално време
10. Национална електрическа компания (НЕК)
11. Българска независима енергийна борса
12. Министерство на енергетиката
13. Еврочикаго, българският вестник в САЩ