Постинг
05.09.2014 21:46 -
Какво като е петък?
...Било петък днеска. Е..., голем праз. Кво като е петък? Това сега петъци ли са?
Едно време какви петъци имаше... Еееех... Приказка... И традиции имаше петъчни. И се спазваха... Ще влезе примерно Шефът в офиса, ама така, някак усмихнат ще влезе, весел сякаш... Под сакото му - издуто, под лявата мишница... (Никой не се издава, че подозира какво крие Шефа под тая мишница...)
...И току ще възкликне в тишината тягостна:
- Кво прайте, бе, мушмороци?... Бачкате май, а...? Ми... бачкайте си...
И ние изпървом ще траеме едни такива, демек – толко сме вглъбени у работата, че чак не сме го чули... И най-смелият (обикновено Иванов..., който закусва с „Блъди Мери”...) ще вземе да се обади:
- Ми, бачкаме, шефе, тримесечието, такова... тия от Областта нали съкратиха сроковете... Главите ни са се запалили... След пет часа ще останеме некои... да... довършиме... та да спазиме сроковете... Щото глобите са солени...
...После Шефът, с крива усмивка (демек – „Тия ги разправяй на сваа ми Гюргя...”) ще бръкне в издутината и ще извади... кво да извади освен бутилката – и все е една такава, дека трудно се търкаля – от четвъртитите – я бело конче, я црън пешеходец и, току се ще се сопне:
- Работа, от мен да знаеш, Евлоги , и след вас ще остане... Сроковете са ги измислили тия, които не знаят как да живеят... На мене само Господ може да ми поставя срокове... Както и да е... А вие чаши имате ли си, бре, мискини с мискини? Ей, и чаши немате? Кво имате вие тука, а? Колко сте, бе? Това знаете ли?
- Четирима сме, шефе... – ще се усмихне Евлоги...
- Марче, я донеси шест чаши... – ще се провикне Шефът към секретарката - Щот ние двамата с тебе ше гледаме ли? И, там, виж, в барчето... нещо фастъчки, кашунце... Хладилника оправиха ли го? Нали нещо беше развален?... Една луканка имах в камерата... За свои хора... Пък по-свои хора от персонала си имам ли аз, м?... Ако нема... прати стажантчето да купи това-онова... Касиерката нали е тука?... Ти знаеш там... Оправяйте се...
- Ама, шефе, на нас много не ни се пие... – обистрашил се, ще се обади жененият колега, дето жена му го търси по пет пъти дневно... за кво ли не... Щото не само е ревнива, ами е и недоебана, милата женица...
- Не ти се пие, Петров, ама ще ти се наложи! - отсича шефът - а ние всички се втурваме вкупом кой пръв ще пусне шега по адрес на колегата... Щото той и неговата Дулсинея са най-удачната входяща тема за първата глътка...
Еееех.... Какви петъци имаше на времето... Това сега петъци ли са...?
Едно време какви петъци имаше... Еееех... Приказка... И традиции имаше петъчни. И се спазваха... Ще влезе примерно Шефът в офиса, ама така, някак усмихнат ще влезе, весел сякаш... Под сакото му - издуто, под лявата мишница... (Никой не се издава, че подозира какво крие Шефа под тая мишница...)
...И току ще възкликне в тишината тягостна:
- Кво прайте, бе, мушмороци?... Бачкате май, а...? Ми... бачкайте си...
И ние изпървом ще траеме едни такива, демек – толко сме вглъбени у работата, че чак не сме го чули... И най-смелият (обикновено Иванов..., който закусва с „Блъди Мери”...) ще вземе да се обади:
- Ми, бачкаме, шефе, тримесечието, такова... тия от Областта нали съкратиха сроковете... Главите ни са се запалили... След пет часа ще останеме некои... да... довършиме... та да спазиме сроковете... Щото глобите са солени...
...После Шефът, с крива усмивка (демек – „Тия ги разправяй на сваа ми Гюргя...”) ще бръкне в издутината и ще извади... кво да извади освен бутилката – и все е една такава, дека трудно се търкаля – от четвъртитите – я бело конче, я црън пешеходец и, току се ще се сопне:
- Работа, от мен да знаеш, Евлоги , и след вас ще остане... Сроковете са ги измислили тия, които не знаят как да живеят... На мене само Господ може да ми поставя срокове... Както и да е... А вие чаши имате ли си, бре, мискини с мискини? Ей, и чаши немате? Кво имате вие тука, а? Колко сте, бе? Това знаете ли?
- Четирима сме, шефе... – ще се усмихне Евлоги...
- Марче, я донеси шест чаши... – ще се провикне Шефът към секретарката - Щот ние двамата с тебе ше гледаме ли? И, там, виж, в барчето... нещо фастъчки, кашунце... Хладилника оправиха ли го? Нали нещо беше развален?... Една луканка имах в камерата... За свои хора... Пък по-свои хора от персонала си имам ли аз, м?... Ако нема... прати стажантчето да купи това-онова... Касиерката нали е тука?... Ти знаеш там... Оправяйте се...
- Ама, шефе, на нас много не ни се пие... – обистрашил се, ще се обади жененият колега, дето жена му го търси по пет пъти дневно... за кво ли не... Щото не само е ревнива, ами е и недоебана, милата женица...
- Не ти се пие, Петров, ама ще ти се наложи! - отсича шефът - а ние всички се втурваме вкупом кой пръв ще пусне шега по адрес на колегата... Щото той и неговата Дулсинея са най-удачната входяща тема за първата глътка...
Еееех.... Какви петъци имаше на времето... Това сега петъци ли са...?
Та, днеска било петък... И... кво като е петък? Иванов и Петров са си тука... И ние сме си тука... Ама Шефът го няма... Преди Господ едни други инстанции се сетиха за едни срокове, дето не бил спазил... Петък било... Голем праз!
Румен Донкин, 05.09.2014
Рожби на идиотизма
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
