Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2013 14:16 - Лично тълкувание на Откровение гл.9-та
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 3948 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.02 13:27


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ  9-та гл.

„И петият ангел затръби. И видях звезда паднала от небето на земята; и на нея беше даден ключът от бездната на пропастта.“

И видях звезда паднала от небето на земята“ – метафорично, „звезда“ понякога е символ на известна личност (небесна или земна), заемаща почетно положение или власт (религиозен лидер или цар), било то придобити по право или присвоени (виж Йов 38:7; Дан.12:3; Юда 1:13). Една „звезда, паднала от небето“ във времето на края (виж Дан.11:40-45) ще „отключи бездната“. [В астрономичен смисъл това ще бъде излязлата от орбитата си планета Марс - „Helel ben Shahar“, „Lucifer“ (виж Исая 14:12), „царят от Юг“ (виж Дан.11:40а), която ще се доближи и ще си взаимодейства с големите пирамиди на платото Гиза, Египет, за период от 5 месеца или 150 дни.]

[В т.н. „Libri Sibyllin“ („Сибилски книги“; на латински език „Oraculorum Sibyllinorum“), Песен 5-та, линии 156-161, 206-211 и 298-300, е записано: „От небето голяма звезда ще падне в солените води. Морето тя ще подпали и заедно с него Вавилонските крепости (твърдини), Земята на Италия, многото вино на която погина, Благочестивите Евреи, угодния на Бога народ... Не ще подмине Индийците и храбрия народ на Етиопците! Защото, когато колелото на небесната ос, Звездите на „Козирога“ и „Телеца“ побягнат около центъра в съзвездието „Братя“ („Близнаци“) – „Девата“, явяваща се на небето, и Слънцето, ще се въртят непрекъснато. Техният хоровод (танц) ще поведат през целия небесен свод. - Тогава ще има страшен пожар, който ще обхване цялата земя... От гняв тогава разпален, неразрушимият небесен Господ (Владика; Юпитер?) със сила ще хвърли мълния (светкавица) по престъпника от поднебесната. - Вместо зимата в този ден ще настъпи сезона на реколтата.“ (виж кн. „Книги Сивилл“, Перевод с древнегреческого Марии Витковской и Вадима Витковского, Издательство „Энигма“, Москва, 1996, стр. 82,84,86)] [В древен Египет всяка от пирамидите била считана за (паднала) звезда (на египетски език - „себа“ „звезда“) на земята, голяма порта/врата към съответстваща й звезда (планета или звезда двойник; образ) в небесата. (За още виж кн. „Secret Chamber: The Quest for the Hall of Records“, Robert G. Bauval, Random House UK Ltd.,1999, рр. 356-365)]

Йоан видял „звезда паднала от Небето“, т.е. - паднал ангел [в друг смисъл – небесно тяло; планета (ср. Лука 10:18); вероятно Марс?], изпълняващ присъда; небесен военачалник на демоничната армия, която той ще отключи и ще освободи от Бездната. Неговото земно отражение в І в.сл.Хр. бил Тит Флавий Веспасиян (39-81 г.сл.Хр.) – предводителят на коалицията от четири Римски легиони и няколко езически войски, унищожили блудния град Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. {В 776-та, 747-ма, 722-ра, 702-ра и 687-ма г.пр.Хр. планетата Марс съдбоносно доближила и разтърсила планетата Земя; държала за дълго време хората като затворници на страха (виж Исая 14:12,17). Тези драматични събития в древността били свързани от старозаветните пророци с Деня на Господа. Първото идване на Исус Христос било доминирано от появата на звезда (ср. Числа 24:17). [Спасителят се родил, живял, умрял и възкръснал по предсказанието на древното пророчество, основано на движението на планетите?] Раждането Му; тъмнината, когато Исус бил на кръста; периодичността на юдейските бунтове с/у Рим, показва, че юдеите са гледали на появата на тази звезда като знак за освобождението си; опитността на ап. Павел по пътя за Дамаск [От свитъкът, известен като „Cairo Damascus document“ („Документът от Дамаск“) става ясно, че eсеите в Кумран наричали себе си „хората, заживели съгласно новия завет в земята Дамаск“. Общоприето е мнението, че с името „Дамаск“ са назовавали Кумран, а не са имали предвид едноименния сирийски град. (за още виж кн. „Ключът на Хирам“, Кристофър Найт и Робърт Ломас, изд. „Бард“, София, 2006, гл. 11-та)]; изригването на вулкана Везувий (24-ти август, 79 г.) и други писмено докладвани събития от това време по лицето на целия свят, е възможно да са били следствие от близкото преминаване на планета/комета покрай планетата Земя. Така и влъхвите (от Петра, Йордания?) разчели небесното знамение като послание, че пътят за изпъдените от Рая грешници (виж Бит.3:24; 11:2) е вече отворен, понеже Господ-Бог - Царят Яхве, [неочаквано (ср. Малах.3:1)] се е завърнал в Градината (Лозето) Си - Юдея. За времето на обсадата на град Ерусалим от легионите на Тит, историкът Йосиф Флавий записал: - „Така имаше звезда, наподобяваща меч, която стоеше над града; и комета, която продължи цяла година.“ (виж кн. „The Jewish War; Or, The History of The Destruction of Jerusalem“, Flavius Josephus, Book VI, Ch. 5, § 3)

{Немският астроном Йоханес Кеплер (1571 г.-1630 г.), през м. декември 1603 г., наблюдавал много яркото подреждане на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието „Риби“. С изчисленията си Кеплер успял да установи, че същото явление (което предизвиквало интензивна аура и светлина сред небесните съзвездия) би трябвало да е настъпило също и през 7-ма г.пр.Хр. Тогава Й. Кеплер открил, че в коментара си Rabbi Isaac Abarbanel (1437-1508 г.) припомнял, че според старо еврейско вярване Месията трябвало да се появи точно по времето, когато светлината от планетите Юпитер и Сатурн блестяла като единствен ярък сноп в съзвездието „Риби“ (съответстващо на Земята - Юдея). Близо два века по- късно (след Кеплер) датският учен Friedrich Munter (1761 г.-1830 г.) открил и дешифрирал Средновековния еврейски коментар в/у частта за пророческия период „седмици 70“ от книгата на пр. Даниил (виж Дан.9:24-27), в който евреите се позовавали на същата - 7-ма г.пр.Хр. за идването на Месията (посочена логически и от немския астроном Й. Кеплер). През 1902 г. била публикувана планетна таблица/списък, която днес е запазена в град Берлин, Германия. Картата всъщност е египетски папирус, който съдържа точните движения на планетите в Слънчевата с-ма м/у 17-ти в.пр.Хр. и 10-ти в.сл.Хр. Този папирус обръща внимание на подравняването м/у планетите Юпитер и Сатурн през 7-ма г.пр.Хр., което тогава озарило със силен, ярък блясък нощното небе в целия Средиземноморския регион. През 1925 г. било публикувано описание на т.н. „Sippar’s Stellar Calendar“ - печена глинена табличка с клиновидни надписи от древното селище Sippar (Сипар) на р. Ефрат, което някога било център на важна астрологична школа във Вавилон. На табличката били отбелязани небесните движения и подравнявания на планетите случили се в… 7-ма г.пр.Хр. Но защо древните мъдреци са отбелязали това за 7-ма г.пр.Хр.? – Защото, според вавилонските астрономи тази подредба, която можела да се наблюдава само веднъж на всеки 794 години, се случила цели три пъти точно през въпросната 7-ма г.пр.Хр. - на 29-ти май, преди изгрев слънце, на 1-ви октомври, в полунощ и на 5-ти декември, след залез слънце. В древността Юпитер била звездата на световните управници („царската звезда“), а съзвездието „Риби“ – възприемали като знак за края на времето (на епохата на „Овена“), т.е. знак за началото на новата месианска епоха (на зодиакалното съзвездие „Риби“, но и като сектора в небето, чието земно отражение било Сирия и земята Юдея). По този начин вече се знае със сигурност, че астрономите-мъдреци между р. Тигър и р. Ефрат са очаквали не само, че Месията ще трябва да излезе от Юдея, но удивително, че Той щял да се роди в епохата и във времето - 7-ма г.пр.Хр., което било предварително определено. В 7-ма г.пр.Хр. и планетата Венера изпълнила два свои поредни 480 годишни 2х(12х40) цикли след началната година избрана за строежа на Соломоновия храм (в 967 г.пр.Хр. - виж 3Царе.6:1; или 120х8=960); (за 120 Венерини „sa-nah“ - виж Бит.6:3в). Знамение се случило и през следващата година. В събота сутринта, на 17 април, 6 г.пр.Хр. (хеликалното издигане на планетата Юпитер същата съботна сутрин, било последвано по обяд от лунното му затъмнение в зодиакалното съзвездие „Овен“) и продължило до неделя, 19 декември, 6 г.пр.Хр. (когато Юпитер спрял да се движи на запад, т.е. застанал неподвижно в зодиакалното съзвездие „Риби“ за кратко и започнал да се движи на изток, в сравнение с неподвижните фонови звезди). Бебето Исус било почти на седем месеца по времето, когато мъдреците дешифрирали астрономическото послание [Исус Христос бил роден в деня на есенното равноденствие през 7 г.пр.Хр., в първия ден на „Празника на Шатрите“, когато Бог и човек се събирали заедно (виж Мат.1:23), и бил обрязан на 8 ден на същия празник (виж Лев.23:34-36)], което според тях предвещавало раждането на велик бъдещ цар. Под влиянието на гиганта Юпитер планетите Марс и Венера, в дните на Исус Христос, се отклонили (излезли или слезли; паднали) от своите обичайни орбити в небето - факт, който Спасителят видял в нощното небе, и споменал на Своите ученици (виж Лука 10:18,19 - за Марс и Лука 22:43; Мат.28:2 - за Венера).}

„И на нея беше даден ключът от бездната на пропастта“ – Йоан видял как на тази „паднала звезда“ се дава („за малко време“„ключа“ (контрола; властта), да отключи голямата Космическа Бездна, която да призове (виж Пс.42:7) вързаните в Бездната сили на Злото (виж Исая 22:22; Мат.16:19; Лука 11:52; Юда 6-ти ст.; 2Пет.2:4; Откр.1:18; 20:1); метафорично - „да събудят левиатана“ (виж Йов 3:8). [Владетелят на „големите морски животни“ (т.е. планетите) бил Левиатан. Според легендите на евреите неговите перки излъчвали блестяща светлина, а неговата миризма била лоша (неприятна). Левиатан изхвърлял вода. (виж кн. „The Legends of the Jews“, Louis Ginzberg, Vol. I, Philadelphia, 1942, pp. 4, 28) Древните асоциирали Левиатан с планетата Сатурн – големият червен Змей/Дракон, чиито изхвърлени от него горещи и солени, лошо миришещи на хлор, води причинили Потопа, и от чиято остатъчна радиация (от експлозията му 7 дни преди Потопа, хората започнали да живеят много по- кратко.] [През 80-те години на ХХ век спътниците на NASA - „Voyager-1“ и „Voyager-2“ открили загадъчно формирование на северния полюс на планетата Сатурн, под формата на огромен шестоъгълник, – т.н. „Saturn’s hexagon“ - източник на радиация. Вероятно пръстените на Сатурн, влиянието на гиганта Юпитер, както и астероидният пояс м/у Юпитер и Марс имат за цел да отразяват, и да разсейват, да възпират (ср. 2Сол.2:6), колосалната енергия на Сатурн към мрежата от спящите в праха на земята човеци/пирамиди (виж Дан.12:2; ср. Бит.2:7), и по- специално към много високата планина/дом (виж Мат.4:8а), узурпирана от Старовременната Змия - Голямата пирамида в Гиза, Египет?)]

„И отвори бездната на пропастта“

Септуагинтата използва „бездната“ в Бит.1:2, говорейки за първоначалната дълбочина и тъмнина, която Духът съзидателно покрил (т.е. метафорично „победил“; ср. Йоан 1:5) и от чиято утроба се родил света (виж Пс.139:15). Древните хора вярвали, че има две бездни (ср. Пс.42:7). В представите им „бездната“ са не само дълбините на Космическите води (космическият океан или море), в които плават животните [т.е. съзвездията (виж Бит.2:19,20)] и небесните тела [„морските чудовища“ и „небесните птици“ (виж Бит.1:20,21)], но и огромните маси вода, в/у които плава сушата; а също и подземното царство – дълбочините (недрата) на земята. (В някои от древните митологии „подземния свят“ бил свързан с друга планета; най- вероятно с планетата Меркурий?). „Бездната“ е мястото, което е най- отдалечено от „Небето“ (виж Бит.49:25; Втор.33:13) и от високите планини (виж Пс.36:6). Бездната била сътворена отделно от Земята. В Писанието тя се използва като значение за най- дълбоките места (без-дна, т.е. без дъно) в Морето (виж Йов 28:14; 38:16; Пс.33:7) и за подводни реки, и подземни водни басейни (ср. Втор.8:7; Йов 38:16), откъдето дошли водите на Потопа (виж Бит.7:11; 8:2; Пр.3:20; 8:24), и които образно - хранели царството на Асирия и Вавилон (виж Езек.31:4,15); също и за най- дълбоките ровове (дупка - виж Амос 9:2; Езек.26:20; вътрешността на планетата?) на земята (виж 2Петр.2:4). Преходът на заветния народ през Червеното море многократно е уподобяван като преминаване през Бездната (ср. Пс.77:16; 106:9; Исая 44:27; 51:10; 63:13; Езек.26:19-21). Пр. Йона говорил за Бездната като отлъчване от Божието присъствие; като изгонване от Храма (виж Йона 2:2-6). Образно, бездната е мястото обиталище на праисторическите Морски Чудовища/Дракони (виж Йов 41:31; Пс.148:7; Откр.11:7; 17:8); също и затворът на бесовете (виж Лука 8:31; Откр.20:1-3; 2Петр.2:4; Юда 6; Откр.20:1-3); фигуративно - и мястото на мъртвите (виж Римл.10:7). Всички са назовани с името „бездна“.

[Приближаванията на Марс до Земята (в 8-ми -7-ми в.пр.Хр.) разтърсили света, разкъсали земните недра, отворили бездната, предизвиквайки изригването на вулкани и земетресения по цялата ни планета.] В мрака на Бездната са завързани и падналите ангели (ср. Юда 1:6). В Откр.9:1-12 отключването на бездната на пропастта е алюзия за завръщане на Земята към праисторическия Хаос (от преди Сътворението); потапянето на света отново в нищото (при Потопа); за разрушението на сътворения свят (както при Изхода). Образно, Бездната вдига ръцете си към земята Юдея (ср. Авак.3:10), за да завлече нечестивите й жители в устата на Преизподнята (ср. Йов 24:19). „Морето“ или „Бездната“ в кн. Откровение сочи и към света на езическите народи (в І век – към Рим).  [В еврейската кн. „Zohar“ („Зохар“) са записани думите на равина Eleazar ben Pedat: - „Когато Фараон излязъл от Египет, за да преследва евреите, той вдигнал очите си към Небесата и видял главата (предводителят) на египетските ангели, летящ във въздуха.“ (виж кн. „Architects of the Underworld: Unriddling Atlantis, Anomalies of Mars, and the Mystery of the Sphinx“, Вruce Rux, Frog Books, 1996, р. 390) Големи астрономически събития съпътствали Изхода на евреите от Египет, като на древните им се виждало, че има война на Небесата (теомахия) м/у Ангелът на Яхве (планетата Венера – Архангел Михаил) и предводителят или Ангелът на Египет (планетата Марс - ангел Samael или Zamael)?]

„И се издигна дим от бездната, като дим от голяма пещ.“

„И се издигна дим от бездната“ – това бил израз, асоцииран от древните с димът, издигащ се от олтара - т.е. (димът е) „Млечният път“ [олтарът бил образ на съзвездието „Ara“ („Жертвеник“)]. „И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън, и стълбове (пара) от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият, и страшен ден Господен.“ (Йоил 2:30,31; ср. Деян.2:19,20). Излизането на стълбове от дим и/или от пара (ср. Бит.2:6) е едно от големите чудеса, следствие от д-то на кристала в Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет и/или на действието на „страшния кристал“ (виж Езек.1:22,26) в Храма в град Ерусалим (ХЕ). Когато тези извънземни кристали (огнени камъни) се активизират от Космическата енергия („огън от небето“; жупел, горещина като от пещ) в тях (виж П.Песн.3:6) и милионите литри вода - както под ГП, така и под ХЕ, буквално завира и започва да се изпарява във вид на стълб от пара, и гъсти облаци (ср. Откр.16:9). {„Стълба от/към небето ще бъде спусната (поставена) надолу за него, за да може да се изкачи на небето по нея; той се възнася върху дима (тамяна) на великото кадене. N. (Неферът; божеството, т.е. планетата, доближила се до и свързваща се с пирамидата си) лети, като гъска; той слиза като скарабей… върху пустия (празния) трон, който е в твоята лодка, о, Ра.“ [виж „Pyramid Texts“, Spell (or Utterance) 267, §365a- §366c]} Този дим бил свързван с нарастващата мощ на космическата буря и не на края - с краченето на Самия Господ-Бог, идващ за Съд с/у Земята (виж Наум 1:3; Пс.104:32; ср. Откр.10:2). Когато всяко разделение м/у въздуха и водата изчезвало, и всичко се оказвало обвито в тежък дим, като гъста мъгла, това трябвало да бъде края на света, – моментът и мястото, където небесата и земята се съединявали в изначалния Хаос [една сложна образност за счупването на огромната Небесна космическа мелница, която в края на всяка световна епоха започвала да смила (да пояжда) земята и хората по нея, при което (смилане) всичко се тресяло, а от небесата на земята слизал огън от небето (някаква колосална, космическа енергия?)]. Подобни изрази са употребени при слизането на Господ-Бог Яхве на планината Синай и по специално от планината Сиир [Исавовият хълм, край Петра, Йордания (виж Авдий 1:21)] (виж Втор.33:2; Изх.19:18; ср. 24:17). [„… пирамидата в Тахин (ударението е на последната сричка). Това е най- известният културен център на тотонаките - племе от семейството на маите… Тахин означава „гръм“, „гръмотевица“… но местните хора го произнасят с ударение на първата сричка, което променя смисъла. „Та“ означава „много“, а „хин“ е „дим“. Следователно Тахин може да се преведе като „място с много дим“.“ (виж кн. „Тайнствената сила на пирамидите“, Богомил Герасимов, изд. „Труд“, София, 2001, „Мексиканските пирамиди“) Приношенията на хора, при които жрецът изваждал туптящото сърце на жертвата и го поднасял като дар - за да не секне живота на вибриращото или пулсиращото „Димящо огледало“ (Слънцето), да не загуби силата си и да продължава да поддържа живота, явно били свързани с действието на големите пирамиди.]

Пророците в Израил и Юда пророкували за идващия „Ден Господен“ (в 8-7 в.пр.Хр., този „Ден на Господа“ бил, когато Марс доближил съдбоносно Земята) с подобен език (виж Йоил 2:30; Исая 30:27). Употребеният от Йоан израз е и фигуративен - метафорично, този „дим“ е излизането на злите духове, пуснати от дълбините на Бездната; „дим“, който ще се издигне и ще закрие зловещо, подобно на тъмни облаци, Небето над Земята (виж Йоил 2:1-11; Пл.Ерем.3:42-47). [В „Митът за Ер“ (от Шумер) се среща сходно описание: „...ще се повдигнат водите и ще пометат земята; светлият ден ще се помрачи и ще стане тъмно... зъл вятър ще се яви внезапно и ще затъмни зрението на всичко живо; демоните ще излязат; хората ще ги обхване ужас“. Акад и Шумер погинали от зловещи като дим (ср. Бит.19:28) „черен вятър и облаци“ откъм Египет.]

„Като дим от голяма пещ“ - изразът напомня за събития при сключването на завета м/у Яхве и Авраам, когато димяща пещ и огнен пламък преминали м/у разсечените части на жертвите (виж Бит.15:17). Йоан свързва бъдещия „Ден на Господа“ и със сцени от Изхода на евреите от Египет (виж Изх.19:17-19). Изгарянето на град Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. е сравнено с унищожението на град Содом (виж Откр.11:8), чиито жители загинали, поразени с огън и жупел“ от небето (виж Бит.19:23-29). „Голяма пещ“ (т.е. вътрешността на действаща пирамида) напомня и за времето на изпитанието на верните евреи, отказали да се преклонят пред образа, издигнат от вавилонския цар Навуходоносор ІІ (виж Дан.3-та гл.).

„И се помрачи слънцето и въздухът от дима на бездната.“

Йоан продължава да свързва тръбите с картини от Изхода и по- специално тук с язвата (чумата) на тъмнината (виж Изх.10:21-23). Блуждаенето на израилтяните в пустинята също било в продължителни години на „мрачна тъмнина“ и на „смъртна сянка“ (виж Ерем.2:6; Исая 9:2). Онова поколение не преминало, но погинало в лишената от слънчева светлина пустиня. Подобно било и при идването на Марс в 8-ми в.пр.Хр. - по цялата земя изригнали вулкани; за известно време светът потънал в мрак и пепел (ср. Исая 13:10; Езек.28:18). Както буквалният дим люти на очите и ги помрачава (ср. Пр.10:26 и Пс.69:23; ср. Откр.3:18), така подобно, и пуснатите от бездната „бесовски духове“ (Откр.16:14) помрачили Небето над Юдея (виж Йоан 9:4).

„И от дима излязоха скакалци по земята; и им се даде власт, каквато имат власт скорпионите на земята.“

В старозаветни времена скакалците били голямо бедствие-проклятие, тъй като унищожавали на големи площи цялата реколта и обричали хората на гладна смърт (виж Изх.10:12-15; Йоил 1:4-7; Наум 3:17,18). Първото „горко“ е наказание подобно на големите ята от скакалци, дошли в/у древен Египет при осмата от десетте язви. Откр.9:1-11 кореспондира с Изх.10:12-15. Сумракът и топлината, от приближилото се до земята голямо небесно тяло, предизвикали лавинообразно излюпване на принасящи зарази паразити, земноводни и влечуги - всевъзможни насекоми, скакалци, мухи, гъсеници, въшки, червеи, жаби и др. (ср. с Изх.8:17,24; Пс.105:30,31,34). В Писанието „змиите“ и „скорпионите“ са представени като сътрудници на врага (виж Втор.8:15; Числа 21:6; Лука 10:18-20); неприятни твари по пътя на прекосяващите пустинята израилтяни. Войници от езически народи, изкачващи стените на обсаден град или отряди от войски на коне, които плячкосвали земята на Израил, често били сравнявани от пророците със скакалци „под чиито ръце нищо не избягва“ (ср. Съдии 6:5; 7:12; Ерем.51:14,27). Като рояци скакалци, излезли от Бездната, легионите на Рим връхлетели стените на обсадения град Ерусалим през лятото на 70-та г.сл.Хр. (Един от 4-те римски легиона участвали в обсадата на града – „Legio XV Apollinaris“, имал за свещен символ изображението на скакалеца.) Тези армии от „скакалци“- езичници настървено изяли Божието лозе. [В Писанието Израил с Космическата Лоза, а Ерусалимския храм е „дървото на живота“„Йосиф е плодоносна лоза, плодоносна лоза край извор; клончетата й се простират по стената.“ (Бит.49:22 на иврит) „Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил. Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.“ (Пс.80:8,9). „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?“ (Ерем.2:21). „Дървото за познаване доброто от злото“ е Голямата пирамида в Гиза, Египет (свързано със „забраненият плод“), било представяно като Голямата Смокиня и било на изток (мястото във връзка с „източната“ част на Небесата, т.е. с външните, спрямо орбитата на Земята около Слънцето, планети) в Едем (виж Бит.2:8; 3:7; 13:10; ср. Марко 11:13,14,20,21).] Израил/Юда било Божието Лозе, което преди това нечестиви служители-земеделци пренебрегнали, така щото то започнало да дава малко плод (ср. Марко 12:9; Мат.24:48,49). Описаните от Йоан „скакалци“ са различни от хората; те са „нашествие на ангелите на злощастието“ (виж Пс.78:37-49).

[В т.н. „The Coffin Texts“, VІІ, Spell 992, §204 („Текстове от саркофазите“; ~ 2100 г.пр.Хр., заклинание 992), се говори за пътя на душата към безсмъртието: - „Аз дойдох, защото мога да разбирам горните (т.е. небесните) знаци... Аз ще разкрия, какво той (ковчега?) съдържа... Печатът е счупен, шнурът (въжето) е срязан, (той) продумва (проговаря; говори думи/заклинания)... Аз отварям гърдите (ковчега; сандъка) на The Great One (Великият Тот?),… Аз отварям (скъсвам; счупвам) печата на Господаря на Справедливостта,… Аз отварям това, което ковчезите (сандъците, кутиите) на бога, отвътре, съдържат; изваждам от тях документите, защото аз съм господарят, който има издихание (който е получил жизнено дихание).“ (ср. Откр.13:14,15). Нещо подобно е описано и в т.н. „The Westcar Papyrus“ (~ 1650 г.пр.Хр.) (намира се под № P 3033, в Египетския музей в град Берлин, Германия), който повествува за 5 древни истории от времето на фараон Хуфу (Хеопс). Във въпросният папирус се споменава за някакво загадъчно съоръжение на земята „напомнящо небесата“ (Великата пирамида в Гиза, Египет?), в което имало сандък (саркофаг?) от кремък, вътре в който се намирал някакъв „тайнствен предмет“ (енергиен кристал?), за намирането на който (извънземен предмет; ср. Изх.32:16), фараон Хуфу (~ 2629-2566 г.пр.Хр.) посветил много време, търсейки някакви „врати“ и „ключове“ в светилището на бог Тот. „Железният сандък (ковчег) се намира в бронзов сандък; бронзовият сандък – в сандък от палмово дърво; сандъкът от палмово дърво – в абаносово дърво и слонова кост; сандъкът от абаносово дърво и слонова кост – в сребърен сандък; сребърният сандък – в златен… ковчег, в който е книгата, обкръжена от пълчища змии, скорпиони и всякакъв род рептили, а около този ковчег се навива Змията, която не може да умре.“ (виж кн. „Egyptian Magic“, Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, 1890, ch. „The Legend of Rа and Isis“, p. 144). В т.н. „The Book of the Dead“ („Книгата на мъртвите“; ~ 1550 г.пр.Хр.) е оставено следното писмено свидетелство (от някой, който е отворил ковчега (сандъка) на бог Тот, с „тайнствения предмет“ и свитъците намиращи се вътре): - „Аз съм обдарен със Славата, аз съм обдарен със Силата, аз съм преизпълнен с Мощта, аз получих книгите (42-те книги) на Тот и ги пренесох, така че те да ми помогнат да премина…“ (виж кн. „Небесното огледало: В търсене на изгубената цивилизация“, Греъм Хенкок и Санта Файя, БАРД, София, 2006, част ІІ, Гл. 4, раздел „Змията, която не може да умре“)]

{Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, конструктивно - външно (стени) и вътрешно (виещи се коридори), била изградена като ляво въртяща и свиваща се, от основата към върха, възходяща спирала, наподобяваща образа на гигантска вита стълба, като рог на овен или като огромна, навита каменна змия. (В египетски писания се споменава за коридор, наречен „пътят на Хор, водещ към Озирис“, който приличал на спирала, която се извивала в посока, обратна на часовниковата стрелка.) При честотните вибрации („гласа“) на планета (планети), доближила се до Земята, кристалната структура на ГП започвала да функционира като витките на гигантски, високочестотен индуктор, а вътрешността й - като силно нажежена пещ (ср. Ерем.11:4а) за топене (на различните частици в калните води на р. Нил, постъпващи под налягане в долните краища на ГП, от гравитационно натиснатия, от доближилата се планета, сложно изграден лабиринт под платото Гиза). [В съвременната промишленост, чрез високочестотни индуктори, камъни биват напълно стопявани и изливани в калъпи. Но още в древността цели зидарии (каменни стени) и фини изделия били направени от стопени на лава варовикови, базалтови, гранитни и дори диоритни камъни. Огромни полигонални каменни блокове в стени и/или различни по- малки предмети за бита изработени от камък, при удар по тях, дрънчат като керамика, което е признак, че каменният материал първо е бил стопен и след това излят.] Екстремно високата температура м/у навивките на този огромен индукционен индуктор (силно нагорещени отвътре пирамидите на Хеопс и на Хефрен отвън изглеждали като планини, сякаш от (с цвят на блестящ) бронз (огнено сияещ метал oreichalkos; ср. Зах.6:1) превръщала елементите от водите на р. Нил в т.н. ORME’s елементи. Голям облак/стълб от силно нажежена плазма (от ORME’s злато), като звезда, се издигал от върха на ГП и бил прихващан, и носен от планета през пустинята (по пътя към Петра, Ерихон, и Ерусалим; ср. Мат.2:2,9). [Че от взаимодействието на планети с пирамиди/„човеци“ в тях пламвал сияещ небесен огън и от върховете им излизал гъст златен облак, личи и от написаното от древногръцкия поет Омир в произведението „Илиада“: - „Когато казала това, бързоногата Ирис си тръгнала; но Ахил, скъпият на Зевс, бил събуден и около могъщите му рамене Атина (б.а. митологизиран образ на планетата Венера) наметнала егидата си с пискюли (с ресни), а около главата му красивата (прекрасната) богиня поставила гъст златен облак и от човека накарала да пламне блестящ (да загори сияещ) огън.“ (виж кн. „Iliad“, Homer, English Translation by Augustus Taber Murray, Ph.D., Cambridge, MA., Harvard University Press; William Heinemann, Ltd., London, 1924, Book 18, Lines 203-206)] Подходящо и напълно съответстващо на ГП (виж Бит.2:18в), Храмът в град Ерусалим (ХЕ), Израел, бил инженерно устроен като дясно въртяща се (свързан с планетата Венера), но разширяваща се, от основата към върха, нагоре серпентина - вита стълба към небето (виж Езек.41:7; ср. Бит.28:12). ХЕ явно бил мястото, където този плазмен облачен/огнен стълб (от ГП) бил всмукван в дълбините на бездната. (Вероятно, по такъв чуден начин планетата ни регулира сложните процеси в ядрото си, както и теглото си, и прецизно се позиционира на различна, подходяща за развитието на живота, нова орбита, през новата епоха?) Излишъкът от ORME’s материя излизал от ХЕ отново под формата на нещо, като светеща звезда („запалено светило“; ср. Мат.5:15; Числа 24:17в) и фигуративно, (понеже, не след дълго, светвала и цялата йоносфера на) Земята сякаш се обличала в чиста бяла дреха“ (виж Исая 9:2; ср. Пс.104:2).}

„И им се каза да не повредят тревата на земята, и не всичко зелено, и не всяко дърво, освен само хората, които нямат печата на Бога на челата си.“

Писанието асоциира всяка твар с „трева“ (ср. Исая 40:6), а праведните с „дървета“ (ср. Исая 61:3). Преди унищожението на Ерусалим от Вавилон, пр. Езекиил свръхестествено видял 6 ангели/планети, всеки с изтребителното си оръжие в ръка и един неземен писар (планетата Юпитер?), който слагал белег (печат) в/у челата на верните мъже в града (виж Езек.9-та гл.); (в древната египетска литература писарят, който поставял белега на господство на царя Сатурн/Озирис, бил Меркурий/Тот); след което всички останали, които нямали печата на Живия Бог на челата си, били поразени. През периода 66-та-70-та г.сл.Хр., послушни на предупрежденията на Спасителя и на вестите от кн. на пророк Даниил, християните напуснали Юдея и Ерусалим, избягвайки всичко, което предстояло да се случи (виж Лука 21:20-22,36).

„И им се даде да не ги убиват, но да (ги) мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек.“

Първото горко, или 5-тата тръба, ще продължи 5 месеца или 150 дни. Споменаването на период от „пет месеца“ насочва мисълта ни към ужасните събития по времето на Потопа (виж Бит.7:24). „Скорпионите“ напомнят за „голямата и страшна пустиня“, метафорично - царството на Сатана и демоните; пътуване през една бездна пълна с „отровни змии и скорпиони“ (виж Втор.8:15; ср. Лука 10:18-20). Библията свързва скорпионите с идеята за мъчение и теглила (виж 3Царе 12:11,14; 2Лет.10:11,14; Езек.2:3-10). През периода на обсадата на град Ерусалим от легионите на Рим (май - септември 70-та г.сл.Хр.) ужасът и разрушението били сравнени с 5-те месеца на Потопа (виж Бит.7:24; 8:3; ср. Дан.9:26). Бог използвал последните три възможни мерки, предвидени от Завета, за да пробуди отстъпниците, - първото „горко“ е: - народът Му да бъде мъчен от притеснители (виж Неем.9:26-29). (В писмени източници от І в.сл.Хр., надигащите се отзад напред механизми на римските катапулти, били сравнявани със скорпиони, които сякаш жилели обсадения град с надигащите си се опашки.) [Този времеви период от 150 дни е първата съставна част от „числото на Звяра (виж Откр.13:17,18).]

„И в онези дни човеците ще потърсят смъртта и не ще я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.“

Страдащият Йов изповядал, че смъртта е за предпочитане пред живот, пълен с нещастия (виж Йов 3:20-25) Мъдрият Соломон писал: „Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече от живите, които са още живи; а по- щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под Слънцето.“ (Екл.4:2,3) Йоан описал мъките, в ония дни, на човеците, обладани от пуснатите от Бездната зли духове. Откр.9:6 е повторение на Откр.6:15-17 (ср. Ерем.8:3). Но голямата картина е още по- потискаща. За древните хора астероидите, метеоритите и газовете (дима) от атакуващия Земята Марс, метафорично били възприемани като страховита войска, която язди след своя предводител (ярко небесно тяло; паднала звезда). Тези ужасни, навлизащи със свистене в земната атмосфера, тела (отскачащи, при удара със земята, подобно на скакалци) тероризирали земните жители (падащите малки, но силно нажежени частици, предизвиквали болезнени опарвания по кожата, подобно на ужилването от скорпион), усилвайки неимоверно страха им, постоянно напомняйки им за часа на приближаващата гибел. Пр. Йоил описал, как тези „войни“, връхлитащи с огън и дим, прелитат през стените, врязват се в прозорците на къщите, взривят се с оглушителен рев навсякъде из града, и никакъв меч не може да ги спре, или да им нанесе вреда (виж Йоил 2:2-10). Земята стенела, метеоритите - тази небесна войска - изпълнила с войнствени грохоти небето, със страховити звуци, разнасящи се над главите на всички хора, вцепенявайки ги от страх, довеждайки ги почти до лудост (ср. Втор.28:33,34). Тези неописуеми ужасии вгорчили живота на народите, когато Марс, в 8-ми в.пр.Хр., се доближил до планетата ни. [Евреите си представяли края на света като пристигане на армии, спускащи се на Земята от Небесната Планина и/или от възвишеното място (Храма-Планина), както е описано в книгата на пр. Исая 13:4,5. Този шум можел да излиза от Планина, разделена на две от пролом (клисура, ждрело, дефиле) или шумът можел да бъде възпроизведен от две Планини - Небесата и Земята, или от две други планини, свързани с Небесата (ГП и ХЕ)? - „И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето, четири колесници излизаха изсред две Планини; и планините бяха планини от бронз.“ (Зах.6:1) Името „Ел Шадай“ - „Всемогъщият“ (виж Бит.17:1), означава - „Бог от Планините“ (Непреодолимата Сила от ГП и на ХЕ).]

[Християнският апологет Lactantius (Лактанций, 250-325 г.сл.Хр.) възвестил, че в края на световната епоха - „… годината ще се съкрати, месецът ще намалее и денят ще се свие… Тогава планините ще се съборят и земята ще стане гладка, хората ще пожелаят смъртта и живите ще завидят на мъртвите, и само една десета от цялото човечество ще оживее... По това време правдата ще бъде отхвърлена, невинността - мразена, лошите ще тържествуват над добрите, тогава редът, законът и военната дисциплина не ще се съблюдават, никой няма да уважава белите коси, не ще отдава дължимото Богу, не ще се смили над жена или дете.“ Но след този момент на предупреждение ще дойде пречистващият огън, унищожител на лошите, след който ще настане хилядолетието на блаженство, чакано и от християнските хилиасти, и възвестено още от пр. Исая, и Сибилинските пророчества. (виж кн. „La fin du monde selon les mages occidentaux“, Franz Cumont, Leroux, 1931, р. 78, 81; и „Divinae Institutiones“, vol. VII - „De Vita Beata“, 17, 9)]

[„Свещеникът, който се намирал в пирамидата, се озовавал в енергийния поток... Ако свещеникът или фараонът наслагвал в/у импулса на пирамидата своята мисъл, (някакво) особено (специфично) мисловно послание (ср. Бит.6:5), в следващият момент, независимо от разстоянието до обекта, върху който свещеникът или фараонът съсредоточавал своето внимание, между тях възниквал контакт.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 199) Ако антихристът, посредством ГП или ХЕ, може да проникне в умовете на хората, чрез мрежата, и честотата, на която обичайно са настроени, и работят човешките умове (от което хората ще са толкова ужасени и измъчени, тъй щото ще пожелаят да умрат), и със сила да ги принуждава (виж Откр.13:15-17; ср. Дан.3:15) какво да правят (подобно на риби или птици, уловени в жестока или зла мрежа - ср. Екл.9:12) – то единственото спасение за човеците е да бъдат под въздействието на (изпълнени с) Божия Свят Дух (на друга честота, под въздействието и защитата/печата на друга, по- силна енергия/дух) (ср. Числа 14:24; 4Царе 6:15-17; Дан.3:28,29; 5:11,12; Зах.4:6; Мат.12:28; Лука 10:19,20; Йоан 14:30; Деян.1:8; Ефес.4:30 и др.).] {Може би, Откр.9:6 в астрономически смисъл, разкрива, че в ония дни човеците (ГП и ХЕ) (виж Бит.1:26,27; ср. Исая 45:12) ще потърсят Смъртта“ (планетата Меркурий, управлявана, чрез силата на планетата Сатурн?), но някой (повдигането на „Силния ангел“ (виж Откр.10:1; ср. Дан.12:1) – планетата Венера, действаща, чрез силата на планетата Юпитер?] ще попречи.}

Демоничната армия, която ще бъде освободена от бездната, в края на дните, е оприличена със страховитите метеорити и нажежените камъни, - като люти пълчища на спускащи се от небето, вилнеещи, ревящи и разярени войни, яздещи на коне; една страховито връхлитаща войска (ср. Йоил 2:1-11). Откровение свързва тази зловеща картина със свистенето на копията и пръскането на камъните изхвърляни от катапултите, с които римляните ежедневно обстрелвали жителите на обсадения град Ерусалим. „И смъртта ще бъде по- желателна от живота за всичките останали, оцелели от тоя лош род...“ (Ерем.8:3). Така Йоан описал ужасната съдба на обсадените от 4-те римски легиони жители на град Ерусалим, през 70-та г.сл.Хр. В мъките си те очаквали смъртта като избавление от ужаса, който преживявали. Но тези отминали истории са илюстрации за предстоящите непосилни мъки... (Побягването на Смъртта би могло да означава временно обръщане на посоката на въртене на Земята.)

„И подобията на скакалците са подобни на коне, приготвени за война; и на главите им като венци, подобни на злато; и лицата им като лица на хора. И имаха коси като коси на жени, и зъбите им бяха като на лъвове. И имаха брони като железни брони; и звукът от крилата им беше като звук от колесници с много коне, тичащи на война. И имаха опашки подобни на скорпиони; и жила имаше в опашките им; и те имаха власт да повреждат хората пет месеца.“

Описанието на идващата за въздаяние езическа и придружена с пълчища зли демони или гоблини, войска с/у Ерусалим наподобява идването на самия Бог. Звукът е като шум на колесници с много коне, когато тичат на бой - една позната старозаветна картина за нашествието на асирийската войска в Светата Земя (виж Йоил 2:1-11). (В Йоил 2-ра гл. Денят на Господа“ е представен, чрез конници, нахлуващи, като лавина от ята скакалци в Земята на Израил.) Това бил същият звук, издаван от крилата на херувимите в Облака на Славата (виж Езек.1:24; 3:13; 4Царе 7:5-7). На Йоан бил представен символ на необхватните резерви на ангело-демоничните сили на злото (ср. Пс.78:49), които застрашават сигурността на всеки земен порядък. Демоничните сили, чието земно съответствие през 70-та година били римските легиони, били сравнени с голяма армия, многочислена като скакалци, злонамерена като скорпиони, господстваща като царе, интелигентна като човеци, лукава и съблазнителна като жени, свирепа като лъвове и непреодолима като войници в броня.

{Във времето на края споменатите „колесници“ ще са на „царя от Севера“ (виж Дан.11:40б,в) – алюзия за планетата - козел“ Меркурий - Набу/Сет/Аполон - небесният княз на древна Гърция и на Селевкидите (виж Дан.8:5); [в края на настоящата епоха - на въоръжените сили на НАТО, в подкрепа на еврейския („Ротшилдов“) лъжехрист-месия на съвременен Израел?]. А небесният княз-покровител на древен Египет, на Персия (Ахеминидите) и на Птолемеите (в Египет) – била планетата - овен (юбел)“ Марс - Нергал/Хор/Херкулес „царят от Юга (виж Дан.10:13а; 8:3,4; 11:40а); [в края на този век - на въоръжените сили на Ислямския („Рокфелеров“) лъжехрист, в неговата гневна война с/у Израел, заради мястото на Славния свят хълм?]. Про-ционистките еврейски родове на Рокфелерови и Ротшилдови, лукаво ще се опитат с хитър план-сценарий „да заблудят, ако е възможно и избраните“ (ср. Мат.24:24), като в кръвопролитна война първо ще инсценират победата и идването на ислямския антихрист-владетел над Светото място в град Ерусалим, Израел. Ислямският „месия“ евреите и християните по църквите няма да приемат; не след дълго, наивно ще го обявят за пророкувания „антихрист“. Тогава народите ще се разгневят и ще има втора война за контрол над Храмовото място в град Ерусалим, в подкрепа на Израел; война м/у силите на НАТО и войските на Ислямската коалиция. Този сблъсък ще приключи с победа на „царя от Севера“ и, когато премахнат нарочения за „антихрист“ ислямистки лидер, ще поставят на негово място уж истинския „месия“ – еврейският лъжехрист, а всъщност - истинския Антихрист. Окултни и масонски сили ще извършат „мерзостта, която докарва запустение“ като свържат силата на планетата Сатурн, чрез Голямата пирамида в Гиза, Египет с новопостроения Трети Храм в град Ерусалим, Израел. В ръцете на антихриста ще бъде ужасяващото оръжие на древността, с което той богохулно, подобно на Нимрод, ще стане силен на земята. И точно, когато ционистите си играят на богове по земята и ликуват от грандиозната си победа над народите, от Небесата в/у Земята ще дойде страшна погибел. „Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: - Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.“ (1Сол.5:2,3); ср. 2Сол.2:8-12).}

„Пет месеца“ - сцената ни връща картинно към 150-те дни (5 месеца) на съд и погубление на нечестивите по времето на Потопа (виж Бит.7:24; 8:3). Идеята на Йоан е ясна: - още веднъж Бог ще унищожи Земята за 5 месеца, този път с помощта на потоп от демоничната армия (както в І в.сл.Хр. град Ерусалим бил унищожен с помощта на римската армия) (ср. Дан.9:26,27). Точно за такъв период от време (когато обикновено скакалците се появявали в Израил, при събиране на реколтата - от м. май до м. септември) през 70-та г.сл.Хр. град Ерусалим бил обсаден от легионите на Рим.

„И имаха над себе си цар ангела на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон, а на гръцки има име Аполион.“

Свиренето на юдейските свещеници с тръби призовавало техния небесен принц (виж Дан.12:1) да се повдигне. „Авадон“ било името, с което ханаанците, съседите на Израил, наричали (княза на) подземния свят. „Преизподнята е гола пред Него и Авадон няма покров.“ (Йов 26:6) Йоан казва, че името на царя-ангел на Бездната, на еврейски е „Авадон“ („Абаддон“ - букв. „място на разрушение“; синоним на „Шеол“), „а на гръцки има име Аполион“„Авадон“ или „Аполион“ - друго прозвище на планетата Меркурий - „царят от Север“ (виж Дан.11:40б), означава „Погубител“ [бог Аполон - „Яркият, стрелящ надалеч бог (Далечният стрелец)“ (виж кн. „The Iliad“, Homer, Translated by Alexander Pope, 1899, Book XIX)] „Авадон“ се използва в Стария Завет както за Ангела на Смъртта (виж 1Летоп.21:15), така и за мястото на мъртвите, мястото на „погибелта“ (виж Йов 28:22; 31:12; Пс.88:11; Пр.15:11; 27:20). „Горко на тебе, който опустошаваш, а не си бил опустошаван. Който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да опустошаваш ще бъдеш опустошен. И когато спреш да постъпваш коварно, с тебе ще постъпват коварно.“ (Исая 33:1). „Опустошителят“ („Погубителят“) сам ще бъде опустошен от диханието на Господ Яхве. Подобно на страховито, приближаващо се до Земята, голямо небесно тяло (планета; „голяма звезда“), Йоан представил - Ангелът на Бездната - Погубителят, като олицетворение на връхлитащата погибел (виж Йоан 10:10; 1Кор.10:10; 15:56; Евр.2:14). Името „Абаддон“ ни насочва към нощта на Изхода на евреите от Стар Египет, когато Погубителят убил египетските първородни (първенци), но не поразил в домовете на евреите, понеже те били запечатани с белега (печата) от кръвта на закланото пасхално агне (виж Изх.12:22,23,50). Земното отражение или съответствие на Сет/Аполон през І век бил Тит Флавий (син на император Веспасиян) – преди това командир на един от римските легиони, участвали в обсадата – „Legio ХV Apollinaris“ (легион посветен на езическия бог на светлината - Аполон). Именно Тит – лидерът на Бездната (Езическия Рим), бил човекът, отговорен за унищожението на град Ерусалим през 70-та година. Историкът Йосиф Флавий записал, че общо 1 356 460 евреи били убити, а 101 700 евреи били отведени като затворници (роби), във войните на Рим в Галилея, Юдея и град Ерусалим, през периода 66-73 г.сл.Хр. (виж кн. „The History of the Jews“, Henry Hart Milman, Published by John Murray, Albemarle Street, London, 1829, Three Volumes, Vol. III, Second Edition, Book XVI, Ch. „Triumph of Vespasian and Titus“, pр. 70-71) Могъщата армия на Тит оставила толкова много смърт след себе си, че за мащабите на древността, деянието й било сравнимо само с погублението от Потопа (виж Дан.9:26б); със смъртта от отприщените стихии на Бездната.

„Първото „горко“ отмина; ето идват още две „горко“ след това.“

„И като наближи, като видя града, заплака за него като казваше: Да беше знаел ти, да, ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат дни за тебе, и ще построят наоколо враговете ти вал за тебе, и ще те обкръжат, ще те притиснат отвсякъде, и ще изравнят със земята - тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото не позна времето на посещението си.“ (Лука 19:41-44). Исус Христос произнесъл своето „Горко!“ (виж Лука 21:22-24; ср. Откр.12:12) над непокорните жители на град Ерусалим. Уви, според Апокалипсиса, това е само първото, от трите, „горко“; началото!

„И шестият ангел затръби. И чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: Развържи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат!“

Шестият ангел е пратен да освободи 4-те ангели, които са вързани при голямата река Ефрат; след което се събира войска, състояща се от „два пъти по десет хиляди по десет хиляди“. Голямата река Ефрат, образно, представлявала границата, зад която била държана Смъртта – олицетворена тук със страшните (като диви зверове) халдейски сили (асирийци или вавилонци), които Яхве използвал в миналото като наказание с/у осквернилите Дома Му. (В мандейската литература р. Ефрат е разделителната линия м/у света на духовете и Земята на човеците.) Именно през северната граница на Палестина, т.е. от към Вавилон и р. Ефрат (виж Бит.15:18; Втор.11:24; Ис.Нав.1:4), нахлували Божиите пратеници на гняв с/у Израил (виж Езек.1:4; Исая 14:31; Ерем.1:14,15). Сякаш всички библейски предупреждения за враг от север се отразяват в смразяващото кръвта видение на Йоан (ср. Ерем.6:1,22; 10:22; 13:20; 25:9,26; 46:2-10,20,24; 47:2; Езек.26:7; 38:6,15; 39:2). Тази голяма войска от север (и от изток - виж Дан.11:44) е под Божия контрол, макар да е видимо демонична и езическа по характер. {При Сътворението Божият вятър/Дух/Дъх се носил над Бездната (виж Бит.1:1,2), когато тя раждала Земята за Човека и потомството му. Бог вдъхнал лъх/Дух/Дъх в Човека, оживотворявайки го от праха на земята (виж Бит.2:7), за да се роди праведния човек Адам (виж Екл.7:29) и неговото набожно потомство (виж Малах.2:15). След Потопа Бог накарал вятър/Дух/Дъх да мине по земята (виж Бит.8:1), за да отвори утробата на ковчега - та да се роди праведния човек Ной и потомството му. При Изхода Бог направил силен вятър/Дух/Дъх (виж Изх.14:21) за да оживее Израилевия народ, потомството на праведния човек Авраам, раждайки го (Израилевия народ) из утробата на Бездната – червеното море“. При освобождението от Вавилонското робство Бог призовал вятър/Дух/Дъх да духне в/у сухите Израилеви кости, за да оживеят (виж Езек.37:1-14); да се родят и да излязат от утробата на Вавилон. Бог изпратил Дух/Дъх в/у Мария, за да се роди от утробата й Божият Син (виж Лука 1:26-38). На Петдесетница Бог изпратил силен вятър/Дух/Дъх (виж Деян.2:1,2) за да се роди потомството на Праведния - Църквата (виж Йоан 20:19-22) от утробата на Юда. В края - Бог ще (извърши ново Сътворение, като) изпрати силен [развързан от 4-те ветрища (виж Езек.37:9; ср. Дан.7:2)] вятър/Дух/Дъх - за да оживотвори потомството на Човека - Божият Син, за през века на Милениума (виж Мат.24:31; Марко 13:27).}

„И бяха развързани четирите ангела приготвени за (оня) час и ден, и месец, и година, за да убият една трета от хората.“

Четирите ангела (виж Откр.7:1; ср. Дан.7:2), вързани при р. Ефрат, били приготвени „за онзи час“ на намеса; за събирането на избраните на Господа (виж Мат.24:31,36; Марко 13:27,32). Развързването на 4-те ангела (ветрове) е древно картинно описание (въртящата се наляво сувастика) на разрушението на мировия цикъл; на счупването на стълбовете или подпорите, които поддържат небето; на тотална война и разрушителен хаос; на пълно опустошение и планетарна катастрофа; на запустяването на Ерусалим и Храма. [През 70-та г.сл.Хр, човешкото отражение на тези 4 ангели били 4-те езически царе: - Антиох, Агрипа II, Сохемис (Соем) и арабина Малх, които, с войските си, подкрепили легионите на Тит в кампанията му по обсадата и унищожението на град Ерусалим.] Страхът от „Съдния Ден“ в миналото не само не усмирявал народите по света, но точно обратно - изтръгнати от своите места народите започвали миграции и люти войни помежду си. „Всеки ще се бие против брата си и всеки против ближния си, - град против град, царство против царство.“ (Исая 19:2; ср. Мат.24:6,7). Второто горко, или 6-тата тръба, ще продължи 1 час, 1 ден, 1-н месец и 1-на година, или общо 391 дни (и 1 час). {Този времеви период е втората съставна част от числото на звяра (виж Откр.13:17,18). Във времето на края планетата Марс ще доближи Земята за период от 150 дни; след нея - в близост до Земята за 391 дни ще дойде планетата Меркурий; 30 дни ще поразява и Луната, и последно - за 45 дни, ще бъде атаката на планетата Сатурн - подлият (презреният) човек (виж Дан.11:21,41-45). Така периодът на 3-те горко“ ще бъде общо 150+391+30+45=616 дни [числото на звяра (виж Откр.13:18)]. След като този последен период измине (виж Дан.12:11,12) планетата Юпитер ще нададе Гласа Си и ще има Ново Небе, и Нова Земя (т.е. реконструкция на цялата Слънчева с-ма по нов начин, съобразно издигнатия на нова орбита/престол гигант Юпитер - „Един, като човешки син“, дадена му от Слънцето - Старият по дни; виж Дан.7:13,14; ср. Йоан 12:32,34), и ще се смени сегашната епоха на „Риби“ с тази на „човека/огнения Водолей“ (епохата на Милениума).}

{На Tablet І от шумерския епос „The Kharsag Epics“ (~ 2700 г.пр.Хр.) е записано: „В Едем вашата готвена храна трябва да е по- добре приготвена. В Едем вашата очистена (осветената) храна трябва да е много по- чиста. Татко, ядящият (пояждащият) месо е големият враг (неприятел) - вашата храна в Дома на Енлил. От своето ложе той установил тези мъдри защити - този план за живот. Птицата открива засятото поле… Неговата температура предотвратява храненето, където Господ е забранил яденето на месо от бик (теле). Много бяха яли... където болестта ...“ (виж кн. „Genius of the Few: The Story of Those Who Founded the Garden in Eden“, Christian Arthur Edgar O’Brien and Barbara Joy O’Brien, Turnstone Press, Wellingborough, Northamptonshire, U.K., 1985, Ch. 3, p. 48) Пасажът съдържа ценни сведения. В Градината на Едем „човекът“, т.е. - мъжко - Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет и - женско - Храмът на Сион, в град Ерусалим (виж Бит.1:26,27), образно, изяли „храна“ („плод“), т.е. информация и енергия („чужд огън“), която не била добра, а лоша (злото от Сатурн/Сатана). Следствие на това един „звяр“ започнал да изяжда „месото“ („плътта“) на небесните „бикове“ (планетите); подобно на вампир изсмуквал живота „кръвта“ им (на планетите) – нещо, което Господ-Бог Енлил/Яхве (планетата Юпитер) категорично не одобрявал. Този, чийто „глас“ предложил забранената храна/енергия на човеците бил Нинурта/Змията Сатана (планетата Сатурн), а „звярът“, който изяждал „месото на биковете“ бил врагът, противникът (на гръцки език – „дяволът“; алюзия за червената планета Марс, в тандем с планетата Меркурий и с Луната). Марс изяждал (крадял) земната, предназначена за човеците, храна в Дома на Енлил - ГП. За да не умре Земята от тази смъртоносна „болест“, която буквално изсмуквала жизнените й сили (енергия на живот), Господарят Юпитер/Яхве „установил тези мъдри защити – този план за живот“. Божествената заповед била „птицата“ (планетата Венера - у евреите - принц Михаил), да поеме контрола над засятото поле, т.е. над Градината (ср. Бит.3:24). Също така, в точното време падал огън (мълния; колосална енергия излъчена) от Енлил/Юпитер, който „предотвратява храненето“ – прекъсвала процесът на изяждането на жизненоважната енергия на планетата Земя от противника ни (планетата Марс). Вероятно, ГП е свързана с точно определен момент в бъдещето. Древните й узурпатори (неземни сили на нечестието) отново ще се опитат да отклонят тази жизнена енергия от планетата Земя - за да я пренасочат и презаредят ядрото на своята бунтовна планета Марс [да възвърнат атмосферата и живота там за сметка на смъртта на живеещите по земята човеци, животни, и растения (виж Йоан 10:10).]}

„И броят на войските от конницата бе два пъти десет хиляди по десет хиляди; и чух броя им.“

Йоан чул числото на конниците: „два пъти десет хиляди по десет хиляди“. Тази образност сякаш е взета от Псалм 68:17, който казва: „Божиите колесници са два пъти по десет хиляди, хиляди по хиляди“ и вероятно илюстрира неопределено число с неизброима величина (ср. Дан.7:10); милиони. 

„И така видях конете във видението и седящите на тях: имаха огненочервени и хиацинтови, подобни на сяра, брони; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устите им излиза огън, дим, и сяра. От тези три бедствия бяха убити една трета от хората – от огъня, от дима, и от сярата, излизаща от устата им, защото властта им в устата им е, и в опашките им, защото опашките им имаха глави подобни на змии, и с тях повреждат.“ 

„И така видях конете във видението“ – в кн. Откровение 2/3 от изреченията започват с „И“, което е типично за еврейския, но не и за гръцкия език. Тази специфична постройка на изреченията показва, че Йоан първоначално е написал кн. Откровение на иврит. Характеристиката на конете – огънядима и сярата, които излизат от техните уста – ни напомнят за Змея, огнедишащия Левиатан (виж Йов 41:18-21). Огънятдимът и сярата метафорично представят истинските вътрешни сили (същности) на злото [пирамида - на гръцки език „Pyramidos“ означава – „огън“ (или енергията на въртящия се Етер или Ефир на Вселената) в средата, отвътре, в сърцето (на тази висока, изкуствена планина, оборудвана със светеща вътре в нея звезда/огнен камък-кристал/таблети/плочи)]. По този начин Йоан свързал римската армия с „Рахав“ (или „Раав“ - вероятно произхожда от името на древно-египетския бог на началата „Ра-аб“?), митичното чудовище (Танин; плуващият или ходещият до дървото за познаване доброто и злото в Градината Змей/Дракон), което често се използва в Писанието за да символизира древен Египет или потисническо, езическо царство (виж Исая 30:7; 51:9,10; Езек.32:1-9). Картината е предназначена да бъде невъобразима, ужасна и покъртителна. Бог Е принуден да използва и второто, от последните три мерки, спрямо народа Си, наказание: - 1/3 част от тях да бъдат избити от враговете им. В 70-та г.сл.Хр. към Юдея напредвала близо 60 000 армия на Рим. Тя била свирепа, враждебна, демонична сила, изпратена от Бога в отговор на молитвите за въздаяние на верните Му (ср. Лука 21:22; Римл.12:19; Откр.6:10). При падането на Ерусалим тази земна армия действала съвместно с демоничните сили, подобно както невидима небесна армия помагала на пр. Елисей (виж 4Царе 6:17). „Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти!“ (Втор.28:34). Ужасите били нанесени в/у онова нечестиво поколение, което нямало да премине, докато всичко пророкувано за града и храма не се сбъднело (ср. Откр.16:17).

„И останалите от хората, които не бяха убити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, за да не се покланят на демоните, и на златните, сребърните, медните, каменни и дървени идоли, които нито могат да виждат, нито да чуват, нито да ходят; и не се покаяха от убийствата си, нито от магьосничествата си, нито от блудството си, нито от кражбите си.“

В този стих са изброени 7-те вида Каинови грехове, представящи пълнотата на греха, поради които, като от потоп (виж Дан.9:26), идвал края град Ерусалим и на Храма (и края на всяка една от древните цивилизации, царства и народи): 1.) Противене на Светия Дух, бунт с/у Бога - „не се покаяха“. 2.) Поклонение на демоните [или бесовете - букв. „космати“, нечисти духове (ср. Лев.17:7; 2Лет.11:15)]. 3.) Идолопоклонство, сребролюбие. 4.) Убийства; насилия. 5.) Магьосничества, чародейства. 6.) Блудство; неморалност 7.) Кражби, социална несправедливост и потисничество. Въпреки първите две предвидени в Завета мерки [да бъдат мъчени (5-тата тръба) и да бъдат убити 1/3 от народа Му (6-тата тръба)] останалата част от хората, не се покайват за да не служат повече на демони, и пред идоли (ср. 2Лет.36:14-23). За идолите в Израил е писано, че са от злато, сребро, мед, от камък и от дърво (виж Пс.115:4; 135:15; Исая 37:19). Беззаконието на Земята Юдея ще е достигнало до върха (ср. Бит.15:16 с Ефес.5:5-8; Колос.3:5-10; 2Тим.3:1-9). (Когато боговете на Шумер напуснали храмовете, жреците записали, че изображенията, образите и идолите им станали безполезни, и непригодни, колкото й да се вглеждали човеците в тях, и ревностно да ги зовели.) 

Откр.9:20,21 сякаш използва изброяването в Дан.5:4, когато цар Валтасар се радвал, че пророческото време за падането на Вавилон не се е сбъднало - „пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“. Тръбите са присъди с/у Юдея, поради закоравяването на сърцата им, идолопоклонството им и преследването на избраните. Град Ерусалим духовно станал „Вавилон“, извършвайки богохулство; посветените на Господ-Бог Яхве свети съдове, се използвали за поклонение на бога на Вавилон; храмовите служби били мерзост пред Яхве (виж Исая 66:3,4). Градът бил „претеглен и е намерен недостатъчен“; бил съден (ср. Дан.5:25-31); дните на края му - преброени. Но не Божието дълготърпение се е изчерпило, а способността на хората да откликват адекватно (с разбиране) на зова на тръбата (виж Осия 4:6; Исая 42:19,20; Ерем.6:10-19; Дан.12:10); да четат правилно небесните знаци. Това предопределя и последната заветна санкция: - Юда окончателно ще бъде сполетяна от най- страшната възможна мярка на Завета: - предадена на вечно проклятие, духовна смърт и изгаряне с огън (7-та тръба).




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 152991
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив